Джоан Рос - В клопка

— Ще го запомня — обеща той накрая и се обърна към вратата.

— Къде отиваш?

Ноа измъкна от джоба на якето си дълъг тесен бележник.

— Време е да се поразмърдам. След пет минути ще интервюирам Малкълм.

— Добра идея. И без това до петък трябва да направя още една картина.

— Ще се видим довечера. —Той отвори вратата на ателието.

Сара вдигна ръка да го спре.

— Чакай малко! Какво искаш да кажеш?

— Аз живея в хотел „Сюпърстишън ризорт“, в центъра. Бъди там около седем и докато вечеряме, ще обменим мисли.

— Щом живееш в хотел, чий апартамент беше това?

— На моя партньор. Ние с него имахме нужда от място, където да се срещаме, без да ни виждат заедно. В хотела е много на показ.

— Ти имаш партньор? — намръщи се Сapa. — Никога не си ми казвал, че още някой участва в това.

— Ти никога не си ме питала — напомни й той. — Не се безпокой, когато му дойде времето, ще се запознаеш с Дан. Трябва да вървя. Ще се видим в хотела в седем. Ще поръчаме да ни донесат нещо в стаята.

— Това сътрудничество започва да изглежда по-приятно, отколкото си го представях — забеляза Сара. — Мисля, че този път ще пропусна. — Подари му една сладка и изцяло фалшива усмивка. — Но благодаря за поканата.

— Това не беше точно покана.

— Виж какво, Ноа, ще призная, че отначало сбърках с Питър. И съм ти благодарна, че ме предупреди. Но това все още не ти дава правото да ме командваш. Нямам никакво намерение да прекарам вечерта сама с теб в твоята хотелска стая.

— Ти беше сама с мен в апартамента днес сутринта — наблегна той с влудяваща логика.

— Това беше различно. Ти току-що беше хвърлил тази бомба за Питър и Малкълм. Бях уплашена до смърт.

Той кимна.

— Разбира се, че беше уплашена. И ако имаше малко ум в главата, още щеше да си уплашена:

— Кое те кара да мислиш, че не съм?

При това признание очите му сякаш малко се смекчиха.

— Няма нужда да се боиш от мен, Сара.

— Стига да се подчинявам на заповедите ти, нали така? — попита тя язвително.

— Не искам да го обсъждаме повече — заяви Ноа безцеремонно. Сара сякаш бе склонна отново да спори, но той я прекъсна: — Слушай, нямам намерение да разговаряме в претъпкан ресторант, където всеки може да ни чуе. Ще говорим в моята стая, в хотела, в седем часа вечерта. — Скръсти ръце пред широките си гърди. Цялата му поза я предизвикваше да възрази.

Сара никога не бе устоявала на такова стопроцентово предизвикателство.

— Тази вечер имам други планове.

— Това е по-важно.

— А ако аз не мисля така? — Спомни си за обещанието да вечеря с Дженифър и Кевин.

Стори й се, че вижда как от ушите му излиза дим. Явно Ноа не бе свикнал някой да оспорва авторитета му. Е, време бе да разбере, че не е господар на света.

Той въздъхна.

— Сара, не бъди проклета — помоли уморено. — Наистина нямам време да се занимавам с някаква инатчийски твърдоглава жена.

Тя сложи ръце на кръста си.

— А аз си имам друга работа, вместо да си прекарвам вечерта с някакъв тираничен безсърдечен мъж.

Той вдигна вежди.

— Тираничен ли?

Сара решително кимна.

— Откак те познавам, раздаваш заповеди наляво и надясно. Инатчийска ли?

— А ти не си изпълнила нито една заповед, откак те познавам — върна й той и погледна часовника си. — Трябва да вървя. Ще обсъдим подробностите, докато вечеряме. — Сара отвори уста, ала Ноа продължи, преди да е успяла да възрази:

— Ела когато искаш — разреши й великодушно. После намигна. — Стига да е около седем.

Излезе, преди да му е отговорила, което никак не беше лошо, защото не можеше да измъдри нито едно що-годе свястно възражение. Трябва да беше заради проклетото намигане, реши тя, нахвърляйки червени петна върху платното. То го направи почти по момчешки чаровен, пълна противоположност на надменното му поведение до преди малко.

Бе невъзможно да хване този човек натясно. От самото начало Сара се опитваше да вкара Ноа в някаква категория, но всеки път, когато си мислеше, че го е разгадала, той се преобръщаше и показваше напълно различна страна от характера си. Имаше повече лица от добре обработен диамант. Кой бе Ноа Ланкастър? И защо ставаше все по-важно да разбере това?

Сара не помнеше някой друг ден да се е влачил толкова бавно. Накрая, в пет и половина, тя се качи горе да се преоблече. Когато излезе от стаята си, срещна Питър, който идваше към нея по коридора.

— Сара! — възкликна той и хвана двете й ръце. — Ти изглеждаш абсолютно прекрасно. — Очите му гладно я огледаха. — Надявам се, че си си направила всичкия този труд заради мен.