Джоан Рос - В клопка

Това досадно съмненийце продължаваше да го тормози и докато караше по извиващия се път по хълма към имението.

Сара го посрещна в ателието с широка усмивка.

— Нали ти казах, че ще го направя! Когато всичко свърши, ще отида в Холивуд и ще използвам актьорския си талант във филмовия бизнес. Какво ще кажеш?

Лицето на Ноа бе сериозно, пълна противоположност на нейното тържествуващо настроение.

— Ще кажа, че е добре още малко да размислиш, преди да си застягаш багажа за Холивуд.

— Не ми разваляй удоволствието. Просто те е яд, че един аматьор те е надминал — усмихна се тя дяволито.

Той повтори мисълта, която не спираше да се върти в главата му след наистина талантливото изпълнение на Сара:

— Беше прекалено лесно.

Усмивката й угасна.

— Ама с теб човек ще си остане без самочувствие.

Прободе го чувство за вина. Но тя бе прекалено импулсивна. Скачаше с главата надолу, без да я е грижа за опасностите. И отговорността да запази прелестното й вратле от счупване тежеше върху него, въпреки че не се бе натискал да я поеме.

Сара се обърна и се загледа през големия прозорец. Едно малко птиче чевръсто поправяше гнездото си, а наблизо голям заек хрупаше сочни диви цветя. Завидя им за простото съществуване.

Почувства топлината на тялото на Ноа, който застана зад нея. Сякаш изведнъж се бе озовала увита в топло удоволствие. Глупости, каза си твърдо. Та ти дори не го харесваш. Още една лъжа. Проблемът бе, че започваше да го харесва прекалено много.

— Извинявай — избоботи дълбокият му глас в ухото й. — Ти беше страхотна. Всеки би повярвал, че наистина си хлътнала по Тейлър. — Тя обаче не отговори и гласът му стана по-твърд. — Сара? Ти нали през цялото време играеше?

Сара се зачуди дали Ноа би могъл да ревнува. Ето, това вече щеше да е нещо. Тя бавно се обърна и го погледна в очите. В тях нямаше никакво изражение и това отново й напомни, че този човек живее по закони, различни от другите хора. Той бе авантюрист. За него хитрините, тайните и лъжите бяха част от оръдията на труда.

— Има ли значение? — попита тя тихо. „Кажи да!“, извика вътрешният й глас.

— За толкова кратко време обеща вярност на двама души. Откъде да знам, че нямаш намерение да ме измамиш и да откраднете короната с Тейлър?

Обвинението му й стържеше по нервите. Ръцете направо я сърбяха да му удари един шамар. Това бе всичко, което го интересуваше. Проклетата корона. Започваше да й се иска никога да не бе чувала за нея.

— Няма откъде да знаеш — сопна му се тя. — Каква беше онази поговорка, че между крадци честност няма? — Възнагради го с една откровено изкуствена усмивка. — Но точно това прави нещата толкова интересни, нали?

Ноа едва се сдържа да не я раздруса за раменете, докато прекрасните й зъби започнат да тракат.

— Не можеш да вярваш на Тейлър.

Предизвикателният й поглед се заби като острие в него.

— И на теб не мога да вярвам.

— В това поне сме наравно — отсече той. — Знаех си, че нищо няма да излезе.

— Щеше да се получи, ако ти можеше да престанеш да омаловажаваш моя принос при всеки повод. Трябваше да разбера, че по-лесно мога да получа луната, отколкото поздравление от теб.

— Извинявай — изненадващо каза Ноа.

Макар да звучеше искрено, Сара го изгледа подозрително. И настина не се наложи дълго да чака.

— Просто не е логично — обясни той, пъхна ръце в джобовете си и закрачи из стаята. — Защо изведнъж Тейлър ще реши да измами човек, с когото от години крадат заедно?

— Може да ме смята за един изкусителен стимул? — предположи Сара.

Ноа поклати глава.

— Хайде, хайде. Никоя жена, колкото и да е привлекателна, не може да принуди мъжа толкова лесно да се отметне. — Намръщи се навън през прозореца: — Трябва да има нещо друго.

— Много благодаря — изръмжа тя. После думите му достигнаха до съзнанието й. — Мислиш ли го наистина?

— Кое?

— Че съм привлекателна.

Ноа примигна, очевидно изненадан от въпроса й.

— Разбира се, че си привлекателна. Но със сигурност вече знаеш това.

Ако една жена чакаше от този мъж някаква романтика, много дълго щеше да я чака, помисли Сара и въздъхна наум. Нея лично това не я интересуваше, но все пак се почувства задължена да му посочи пропуска:

— Сигурно го знам. Но жената обича от време на време да й се казва, че някой мъж я намира за привлекателна.

Ноа изглежда се замисли сериозно над думите й, а очите му зашариха по лицето й, сякаш искаше да запомни чертите й. Сара се насили да не се изчерви, докато погледът му изследваше тялото й — спря се на гърдите, проследи извивката на талията, продължи по леко заоблените бедра. Прегледът бе агонизиращо подробен и докато Ноа върна очите си на лицето й, тя имаше чувството, че я е видял чак до дантеленото бельо.