Джоан Рос - В клопка

— Откъде ти е хрумнало, че съм толкова глупава, та да отида в твоя апартамент без армия от въоръжени пазачи? Та аз дори не ти вярвам!

— Би ли предпочела да видиш колко вярваш на Бренд и Тейлър, след като те вече знаят какво се върти в дяволския ти ум? — сопна й се Ноа. — Погледни нещата в очите. Те знаят къде живееш. Докато успея да измисля как да те измъкна от въдицата, на която си се закачила, с мен си в много по-голяма безопасност, отколкото ако паднеш в ръцете на някой от тези двамата. Не казвай на никой, че излизаш. Карай направо към този адрес. Когато стигнеш там, заключи се и не отваряй вратата, нито вдигай телефона, докато не дойда. Ясно ли е?

Сара се вторачи в него. Лицето му бе като изсечено от камък, но тя можеше да се закълне, че вижда в очите му намек за искрена загриженост. Това е смешно, каза си тя. Просто ти се иска. Този човек се интересуваше само от едно нещо, и това със сигурност не беше тя. От самото начало го бе разбрала. Той бе тук заради короната. Нейната корона.

— Какво? Няма никакви тайни пароли? — произнесе тя студено и се обърна да излезе от стаята. — Какво разочарование.

Ноа се загледа след нея. Когато се бе изправил срещу Сара, не знаеше какво да очаква, но със сигурност не бе очаквал толкова да се съпротивлява. Тя бе една костелива жена. Дали осъзнаваше колко може да загази?

— Сара?

Бе невъзможно да повярва, че такъв нежен глас може да е излязъл от същия мъж, който само преди миг изстрелваше заповеди. Сара спря и бавно се обърна.

— Какво има?

— Пази се. — Изражението на Ноа все още бе сурово, но този път тя бе сигурна, че не си въобразява тревогата, изписана на лицето му.

— Ще се пазя — съгласи се тя тихо. После излезе.

Острият му поглед обходи стаята, изследва копията, които тя бе направила. Нивото й бе като на човек, който не от вчера рисува фалшификати. Малка глупачка. Тя определено не бе невинна — работата й за Бренд го доказваше, но не можеше да става дума за сравнение между фалшифициране на картини и контрабанда с държавни съкровища. Не разбираше ли тя в каква опасност е?

Ноа затвори вратата на ателието и въздъхна, чудейки се какво да прави с Бренд. Този човек вече подозираше Сара в двуличие. А Ноа знаеше, че това подозрение може да се разрасне като горски пожар. Надяваше се, че още не е станало прекалено късно.

Докато караше през града към апартамента, Ноа отново се зачуди дали Сара осъзнава с каква опасност е свързан животът, който е избрала. Това бе най-привлекателната жена в беда, която някога бе срещал. Но ако някой не се намесеше, за да я спаси от самата нея, тя можеше да се превърне и в най-прекрасния труп, който някога е виждал.

Имаше само два проблема. Първият бе, че Ноа никога не беше мислил за себе си като за рицар в блестящи доспехи. Вторият бе, че той беше тук във Феникс, за да извърши обира на своя живот. А Сара Медисън се превръщаше в усложнение, което за нищо на света не му трябваше.

Сара кръстосваше нервно апартамента в очакване на Ноа. Докато се мъчеше да реши какво да прави, мислите й се въртяха в кръг, като лист, уловен във водовъртеж. Трябваше ли да отрича, че знае за короната? Или трябваше да рискува и да се довери на Ноа Ланкастър?

Нито за миг не бе повярвала, че той е такъв, за какъвто се представя. Въпреки че бе успял да си осигури прикритие в списанието „Арт Дайджест“, имаше всички признаци, че не е нищо друго, освен един особено опитен крадец. А ако тя бе права, ако той наистина бе крадец, значи не беше с нищо по-добър от Малкълм Бренд. И въпреки това Сара не можеше да се пребори с чувството, че при подходящо стечение на обстоятелствата Ноа бе човек, който държи на думата си.

Защо си бе направил труда да я предупреди за подозренията на Питър и Малкълм? Можеше ли наистина да го интересува какво ще стане с нея? Или пък мотивите му бяха по-егоистични? Може би той искаше само тя да не попречи на неговите собствени планове да открадне короната. Определено й бе показал, че не я смята за способна сама да извърши кражбата. Не че не бе направила глупава грешка.

— Глупачка! — измърмори тя. — Трябваше да си взема тази книга в леглото и да я върна тайно сутринта. Така Питър никога нямаше да подозре нищо. Глупачка, глупачка, глупачка!

Замръзна при внезапното почукване на вратата. За пръв път, откак прие предложението на Питър, Сара осъзна, че това не е игра. Малкълм Бренд не би се поколебал да се отърве от всяко препятствие, което би му попречило да се добере до толкова отдавна преследваното съкровище.