Джоан Рос - В клопка

Блажено сама в стаята си, Сара лежеше по гръб на леглото и се взираше в тавана. След последните шест месеца, през които делеше апартамента си с Дженифър и Кевин, вече никога нямаше да приема възможността да се усамоти като нещо дадено. Позволи на мислите си да се отнесат и във въображението й короната на Константин изникна изпод белия хоросан.

Тя нямаше намерение да я задържи за себе си. Сара всъщност не бе крадец, във всеки случай не като Малкълм и Питър. Мислите й се отклониха от първоначалната си посока. Колко жалко за Питър. Наистина й харесваше. Той бе красив и убийствено изискан. Нещо повече, той бе и много симпатичен човек. През шестте седмици, откак тя работеше в къщата, Питър се държеше с нея приятелски и грижовно. Дори я покани да живее в тази луксозна стая. Искаше й се да не бе съучастник на Малкълм Бренд и не можеше да се начуди как тези двама души, различни като деня и нощта, са се свързали.

Ноа Ланкастър обаче бе нещо съвсем друго. Ето това беше мъж, когото спокойно би приела за мошеник. Лесно можеше да си го представи като пират, нахвърлящ се с еднакво диво удоволствие и върху плячката, и върху жените.

Този образ бе странно смущаващ, затова Сара се помъчи да върне мислите си към собственото си съкровище. Макар да нямаше представа как ще открадне короната от Малкълм, тя съвсем точно знаеше какво ще направи с нея, след като вече я притежава. Щеше да я върне на турското правителство, разбира се. Какво за Бога би правила с една обсипана със скъпоценности хиляда шестстотин и петдесет годишна корона?

Не, това, което всъщност искаше, бе да отнеме от Малкълм Бренд съкровището, което е търсил през целия си съзнателен живот. Това, плюс всички тези милиони, които е платил, за да се изнесе короната от президентския дворец в Анкара, щеше да е нейното сладко отмъщение за стореното с баща й.

Разбира се, турското правителство щеше да плати награда — винаги награждаваха човека, намерил и върнал откраднато произведение на изкуството. Сара се замисли за сумата и се усмихна. Сигурно няколко хиляди долара. Може да стигнат чак до десет. Би било хубаво да може да си позволи малко лукс. Бог е свидетел, че заплатата на един доцент не е нещо, с което човек може да се похвали. Освен това, имаше сестра и племенник. Нямаше търпение да връчи на Дженифър нейния дял. О, да, помисли тя и скръсти ръце под главата си, толкова щеше да е приятно!

Единственото, което трябваше да измисли, бе как да измъкне короната от скривалището на Малкълм. Тя бе интелигентна жена, напомни си Сара. И винаги много бе обичала и мистерии, и криминалета. Сигурно щеше да й дойде нещо наум до края на седмицата.

Докато оглеждаше проблема от всички страни, в очите й продължаваше да се набива една неизвестна променлива. Ноа Ланкастър. Кой всъщност бе той? Обикновено съвпадение ли бе, че се появи точно в този момент? В съзнанието й изникна смущаващият образ на дръзкия пират и Сара реши, че едва ли е така.

Резкият звън на телефона я изтръгна от съня. Тя потърси опипом в тъмнината слушалката.

— Ало?

— Здрасти. Спеше ли?

Сара не можеше да сбърка дълбокия глас на другия край на жицата. Борейки се с внезапно връхлетялото я удоволствие, тя се надигна на лакът и се взря в часовника.

— Разбира се, че не. В три часа сутринта винаги съм съвсем будна. Искам да съм нащрек, в случай, че телефонът звънне.

— Не знаех, че е толкова късно. — Това бе лъжа. Ноа просто не искаше тази жена да разбере, че мислите за нея са го държали буден досега.

— Имам едно предложение — мило се обади Сара. — От следващата заплата от „Арт Дайджест“ си купи часовник. — Тя затвори телефона.

Ноа с усмивка погледна онемялата слушалка в ръката си. Сара бе още една загадка в работата, която вече бе поела по по-криволичещи пътища, отколкото бе смятал. Но разкриването на загадката на прелестната русокоса фалшификаторка бе най-съблазнителната част в нея. Когато заспа, усмивката още играеше на лицето му.

На три километра от него Сара се въртеше в леглото си, мъчейки се безуспешно да изхвърли Ноа Ланкастър от ума си. Да го вземат дяволите! Бе дълбоко заспала, унесена в приятен сън, в който си пийваше пина колада на някакъв уханен тропически бряг, обградена от трима изискани руси мъже, които живееха само за да задоволят всяка нейна прищявка.

Откак се обади Ноа, по някаква странна причина започна да си представя как двамата с него открадват короната и отплават в открито море. Определено нямаше нищо изискано в жестокия пират, чиято тъмна коса блестеше с черен блясък, а кожата му бе потъмняла като тиково дърво. Те се смееха, замаяни от богатата плячка. Внезапно в очите му светна примитивно желание, и когато устните му покриха нейните, Сара си представи как топлината на желанието се смесва със соления дъх на морето.