Джоан Рос - В клопка

„Да го вземат дяволите!“ Тя удари с юмрук възглавницата, опитвайки се да й придаде по-приспивна форма. „Утре сутринта ще разбера какво точно търси Ноа Ланкастър. След това ще реша какво ще правя с него.“

Ако той наистина бе дошъл тук, за да открадне короната, винаги можеше да му предложи да го включи в играта, размисляше Сара. Не че щеше да го остави да планира самия обир. Тя имаше предимството на първия. Но трябваше да признае, че би било успокояващо да знае, че някой толкова голям като Ноа Ланкастър й е под ръка в случай, че нещо се обърка.

Колкото повече мислеше за тази идея, толкова повече я харесваше. Накрая заспа усмихната.

Докато Ноа караше към къщата на следващата сутрин, изгряващото слънце проби високите рехави облаци и ги обагри в пурпурно и златно. Малкълм Бренд очевидно ценеше високо усамотението си — неговото имение бе разположено в най-отдалечените покрайнини на града. Постепенно кафяво-златният пейзаж отстъпи място на забулени във виолетова мъгла планини. Тук-там се виждаха смърчове, чиито сребристо-зелени иглички проблясваха на утринното слънце.

Като видя бялото фургонче с емблемата на „Планинска камбана“, Ноа отби в едно отклонение на пътя и излезе от колата. Вратата на фургона се отвори и той се приближи.

— Какво знаеш за една жена на име Сара Медисън? — попита Дан вместо поздрав.

— Не толкова, колкото бих желал — отвърна Ноа. — Имаш ли кафе? Тази сутрин нямах време да се отбия в някое кафене. — Огледа вътрешността на фургона, търсейки кафе-машина. Малкото пространство обаче бе запълнено с електроника.

— Кафе? В такъв ден? Сигурно вече е над тридесет градуса на сянка — възрази партньорът му и сипа в картонена чаша чай с лед от голям термос.

— Горещите напитки действат разхлаждащо — обясни Ноа, но въпреки това прие чая.

— Предполагам, че си прихванал и нещо друго от Близкия Изток.

Ноа отпи. Не беше лошо. Малко сладко като за неговия вкус, но на харизан кон зъбите не се гледат, както казваше дядо му.

— Между другото. Защо питаше за Сара Медисън?

— Защото мисля, че тя е в беда — докладва Дан.

— Въобще не съм изненадан — отговори Ноа, мислейки за копията, изпълнили ателието.

— Значи знаеш, че тя преследва короната? — попита Дан недоверчиво. — Защо веднага не се свърза с мен?

Ноа се задави с парче лед.

— За какво по дяволите говориш? — попита той, когато най-после възстанови способността си да говори.

Дан посочи към големия магнетофон:

— Всичко е записано. Тейлър и Бренд смятат, че Сара ще открадне короната, още щом тя пристигне в къщата.

— Глупости! Тя е в комбина с ония двамата. Ако искаш да знаеш, точно в момента се е хванала с една далавера да рисува фалшификати.

— Човек трябва да нарисува много картини, за да стигне до цената на короната — изтъкна Дан.

Ноа изруга, чудейки се каква глупост е замислила тази жена. После взе слушалките, които Дан му подаде, и прослуша разговора, проведен тази сутрин между Бренд и Тейлър.

— По-добре да я измъкна оттам, докато разбера какво става — измърмори той и хвърли слушалките върху купчина магнетофонни ленти.

Преди да си тръгне, измъкна от джоба си един филм. Бе снимал снощи баронесата с миниатюрния фотоапарат, скрит зад стъклото на луксозния му швейцарски часовник.

— Междувременно, прояви това и виж дали можеш да намериш някаква информация за дамата.

— Разбира се — съгласи се Дан безгрижно. — Как се казва?

— Няма да повярваш. — Въпреки противния начин, по който започваше денят, Ноа не можа да сдържи усмивката си.

— Ами пробвай.

— Баронеса Гизела Левински.

— Майтапиш се.

— И аз така си помислих, когато тя цъфна снощи в хотела ми. Реших, че е някоя от твоите шеги.

Дан поглед на към лентата в ръката си.

— Как изглежда дамата?

— Руса, около петдесетте, хубава, ако този тип жени ти харесва.

— Какъв е този тип жени?

— Богати.

— Много ли?

— Вероятно може да купи целия щат със само едно от камъчетата, които носеше снощи.

— Партньоре, това е любимият ми тип жени — ухили се Дан. — Повярвай ми, ако пръв аз бях налетял на нея, за нищо на света нямаше да ти я прехвърля. — Усмивката му угасна: — Каква е историята на тази баронеса?

— Не знам. Казва само, че иска „Арт Дайджест“ да пусне една статия за нейната художествена колекция. Но очевидно още една крадлива блондинка се е втурнала след короната. Не ми харесва идеята да дебна и нея.

— Сърцето ми се къса заради теб — смънка Дан. — Докато аз се пържа в тази консервена кутия, ти бавиш блондинки.