Джоан Рос - В клопка

— Много впечатляващо. Доколкото разбирам, вие сте напуснали Унгария, когато комунистите са завладели лозята.

— Тези идиоти! — изригна тя. — Няма да познаят едно велико вино, дори да им извади очите. — Отметна глава, допи си шампанското и отново протегна чашата. — Не знаех, че Калифорния има свястно трапезно вино — забеляза тя, разглеждайки етикета. — Наистина е много добро на вкус.

— И колкото повече пиете, толкова по-добро става. — Ноа отново й напълни чашата, чудейки се какво ще се случи, ако дамата се напие преди да му е казала защо го следва от имението на Бренд. Време бе да престане да се прави на джентълмен.

— Защо дойдохте след мен дотук?

Тя си пийна от шампанското.

— Защото не можех да се срещна с вас у Малкълм.

Не му убягна, че тя го нарече по малко име.

— Познавате ли Малкълм Бренд?

Тя се усмихна — тънка, потайна усмивка, събуждаща спомена за Мона Лиза.

— Скъп-пи — обясни му търпеливо, — аз познавам всички.

Кой знае защо, Ноа не прие това твърдение за толкова нелепо, колкото би помислил преди малко. А от следващите й думи кръвта му се смръзна:

— Както знам и причината да си осигурите достъп до къщата на Малкълм. И до неговата колекция.

Очите й пробляснаха многозначително и Ноа осъзна, че баронесата, която и да е тя, не е шега.

Сара бе погълната от книгата, когато чу, че по коридора отекват стъпки. Неволно се напрегна. Не ставай смешна, каза си тя. Никой нищо не подозира. Успя да възстанови спокойното си изражение, преди Питър да е влязъл в библиотеката.

— Сара, каква изненада да те намеря все още будна. След всичката работа, която свърши днес, мислех, че със сигурност вече си заспала.

— Сигурно е заради новата обстановка. Реших да почета малко, преди да си легна.

— Малкълм има отлична библиотека — съгласи се Питър.

— Намери ли нещо интересно?

Сара затвори книгата, стана от стола и я остави обратно на лавицата, като внимаваше да не се види заглавието.

— Всъщност май попаднах на нещо доста скучно.

— Много жалко — забеляза той любезно. — Може би бих могъл да ти препоръчам нещо. Мисля, че съм добре запознат със сбирката.

Сара подтисна една изкуствена прозявка.

— Благодаря, Питър, но изведнъж ми се доспа.

— Значи книгата е изпълнила предназначението си.

Само ако знаеше, помисли тя с чувство за вътрешно очакване.

— Предполагам. Лека нощ.

Почти бе стигнала до вратата, когато той се обади:

— Сара?

Изглеждаше определено притеснен и за миг Сара се уплаши, че е подозрял нещо.

— Да?

Ръцете му бяха пъхнати дълбоко в джобовете на сивите му фланелени панталони, а челото му бе прорязано от угрижени бръчки.

— Карам ли те да се чувстваш нервна?

Има много тънък усет, помисли Сара. Трябваше по-старателно да скрива чувствата си пред него.

— Нервна ли? Това пък откъде ти дойде наум?

— Не знам — призна той. — Просто напоследък имам такова чувство всеки път, когато сме заедно. Сякаш се страхуваш от мен.

— Разбира се, че не се страхувам.

— Защо тогава винаги бягаш като подплашен заек, когато аз вляза?

Сара реши, че една полуистина би била по-добра от стопроцентова лъжа.

— Трябва да ти призная нещо.

— Да ми признаеш ли?

Дали раменете му наистина се напрегнаха? Какво ли очакваше да чуе от нея?

— Не на теб не вярвам — прошепна тя, — а на себе си. — Насили се да посрещне въпросителния му поглед. — Ти си много привлекателен мъж, Питър, а на този етап не мога да си позволя да се обвържа с никого. — Това поне бе истина.

Той видимо се отпусна.

— Много съм поласкан, че ме приемаш като заплаха за сърцето ти. Особено при толкова млади мъже, които биха подскочили от радост при възможността да се окажат обвързани с теб.

Усмивката, с която му отговори, бе искрена:

— Ти със сигурност не си стар. Освен това младите мъже не ми допадат. Струват ми се толкова повърхностни. А ти ми напомняш на Кари Грант.

На лицето му разцъфна широка усмивка на мъжко удовлетворение. Той видимо се наду.

— Наистина ли?

Усмивката й стана дяволита.

— Определено — увери го тя. — Сякаш си излязъл направо от „Да заловиш крадец“.

С тези прощални думи тя изтича в стаята си. Сърцето й се блъскаше от вълнение. Но като излезе толкова бързо, Сара не успя да забележи стреснатото изражение на красивото лице на Питър. Усмивката му бе изчезнала и на нейно място се бе появила несигурност.

Той се доближи до лавицата и бързо откри по позлатените кожени ръбове книгата, която Сара бе оставила там. Прочете заглавието и се замисли. „Образци на ранното християнско изкуство и архитектура“.