Джоан Рос - В клопка

Сара можеше да се закълне, че баронесата съвсем не бе във възторг от поведението на Ноа. Едва бяха опитали шампанското, и той я избута през вратата с обещанието утре да й се обади.

— Обзалагам се, че нямаше да бърза толкова, ако не му бях заела спалнята — измърмори тя и отиде да върне чашата на място. Нищо не бе успяла да научи.

Когато излезе от банята, намери Ноа, облегнат на вратата на спалнята.

— Чу ли нещо интересно? — попита той уж между другото.

Сара не се и опита да отрече, че е подслушвала.

— Какво можех да чуя? Ти не й позволи да изчака, докато изкипи шампанското.

— Пазех го за теб — ухили се той.

— Ами! Просто искаше да ме държиш на тъмно.

— Това не е толкова лоша идея — отбеляза той бавно и тръгна към нея. Пръстите му се обвиха около кръста й. — Докъде бяхме стигнали?

Сара не вярваше на неочакваната промяна в поведението му повече, отколкото вярваше на всичко, свързано с Ноа. Отдръпна се.

— Щеше да ми обясниш твоето съдружие с баронесата.

Той продължи да я преследва със светнали очи.

— Преди това?

Коленете й опряха в леглото и Сара осъзна, че вече няма накъде да отстъпва. Още една стъпка, и щеше да се просне по гръб.

— Обеща да ми поръчаш вечеря.

— Обещах — съгласи се той. — И ти ли си гладна колкото мен?

Пламъчето в лъвските му очи съвсем не внушаваше спокойствие и й се стори, че е избрал нея за предястие. Стаята започна да се затваря над главата й. Сърцето й биеше бясно, главата й се въртеше и имаше чувството, че се разголва отвътре.

— Не прави така — прошепна тя напрегнато.

— Преди малко не се дърпаше — напомни й той.

Как можеше този човек да говори толкова логично за нещо, което противоречеше на всички закони на логиката? Сара знаеше, че да се забърка с Ноа би било върхът на глупостта. Той бе като примамливо мержелеещите в пустинята миражи — една безплътна илюзия. Дори името му не бе истинско. Ако му паднеше възможност, той би откраднал сърцето й със същата лекота, с която се гласеше да открадне короната. След това щеше да изчезне, без да поглежда назад.

— Преди малко не можех да разсъждавам — отвърна тя. — Понякога хипервентилацията предизвиква такива ефекти.

— Интересно — отбеляза Ноа замислено. — Ще го запомня. — След това се обърна. — Ще поръчам вечерята — съобщи той и излезе от спалнята.

Сара се вторачи подире му изненадана, че се е предал толкова лесно. Уверяваше се, че би трябвало да му е благодарна. Защо тогава се чувстваше толкова разочарована?

— Баронесата има отличен вкус — изкоментира тя по- късно, като отпи от шампанското. — Не ми се мисли колко струва това нещо.

— Тя може да си го позволи. Пред нейната колекция от произведения на изкуството Малкълм прилича на амбулантен търговец.

— Виждал ли си я?

Ноа намаза малко хайвер на една бисквита и й я подаде. Сара отказа и той я пъхна в устата си.

— Покани ме снощи у тях на частна изложба — обясни, когато свърши да дъвче.

— Определено не си губиш времето. Кажи ми, тя знае ли, че си крадец?

— Мисля, че не е ставало дума за това. Искаш ли още малко шампанско?

— Искам да знам какво общо имаш с баронесата — отсече Сара.

— Да не ревнуваш?

Искаше й се да го удари с бутилката от шампанско по самодоволната глава.

— Не, разбира се. Просто смятам, че си пропиляваш късмета.

— Мислиш си, че ще офейкам с картините на баронесата, така ли?

— Да. И вероятно с всичко друго от къщата, до което успееш да се докопаш.

Спокойният му поглед срещна нейния.

— Наистина ли вярваш, че съм толкова непочтен?

Сара се почувства необяснимо неудобно.

— Чудя се защо се бави вечерята — обади се тя. — Не мислиш ли, че трябва да позвъниш в кухнята?

— Зададох ти въпрос, Сара. — Шеговитите нотки в тона му бяха изчезнали.

Сара беззвучно въздъхна от облекчение, когато на вратата се почука. Докато келнерът сервира масата, Ноа мълча. После подписа чека и когато седнаха да вечерят, върна разговора към баронеса Левински.

— Баронесата гори от желание колекцията й да бъде отразена в „Арт Дайджест“.

— Това не ме изненадва. Тя е ужасен сноб. — Сара насочи вниманието си към яденето. Изведнъж се почувства страшно гладна.

— Кажи ми какво знаеш за нея.

— Нямам намерение да ти помагам да я обереш до шушка. Ако затова ме питаш, забрави.

— Не искам от теб да се вмъкнеш с мен в къщата й. Просто искам да ми разкажеш какво знаеш за тази жена. — Той сви рамене. — Ако обаче продължаваш да си такъв инат, имам си и други източници.