Джоан Рос - В клопка

— Продължавам да не ти вярвам.

Върхът на езика му обиколи устните й, оставяйки пламтяща диря след себе си.

— Знам.

Когато в тялото й се разля разтапящо удоволствие, Сара обви ръце около врата му.

— Това не променя нищо.

— Знам — прошепна Ноа в устните й.

— Добре. Просто исках да се разберем.

Когато той вдигна глава, прекъсвайки божествения контакт, тя рязко отвори очи. В погледа му светеше и веселие, и искрено възхищение.

— Успя — съобщи й той. — А сега ще направиш ли нещо за мен?

„Всичко!“, извика импулсивната й същност.

— Какво? — попита практичната.

Той се усмихна и обрисува с пръсти нежните черти на лицето й.

— Замълчи.

След това в съзнанието й не остана нищо. Треперещите й устни се долепиха до неговите, докато той я целуваше така, че зад затворените й клепачи избухна букет от фойерверки: Свят й се зави от ослепителната светлина и цветове, и Сара едва не извика от мъка, когато тази зашеметяваща целувка свърши.

— Почти стигнахме до партера — обясни Ноа. Едната му ръка бе на копчето за спиране на асансьора.

— Вече? — Сара напълно бе забравила за страха си.

В очите му грейна топла усмивка.

— Искаш ли още веднъж да се повозим?

Сара бе започнала да научава, че Ноа е най-опасен, когато пусне в ход чара си.

— Не, благодаря — отсече тя. — Веднъж ми стига.

Ноа хвана лицето й в длани.

— Ето къде бъркаш, любов моя.

Сара затаи дъх, защото Ноа изглеждаше склонен отново да я целуне. Но в този момент асансьорът стигна до партера и вратите се отвориха пред цяла група хора.

— Нагоре са — забеляза Ноа весело, хвана я за ръка и излязоха във фоайето; После я поведе към паркинга и по едно време се обади: — Забравих да ти кажа нещо.

— Какво? — попита Сара. Мислите й още бяха заети от опустошителната целувка.

— Канени сме на гости.

— На гости ли? — повтори тя като ехо.

Бяха стигнали до колата й. Докато отключваше вратата и сядаше вътре, Сара се чудеше какво би било да прави любов с мъж, който целува толкова хубаво.

— В събота вечер Бренд прави купон — осведоми я Ноа. — Тогава ще вземем короната.

Думите му я изкараха от унеса.

— Както къщата е пълна с хора?! Ти си луд.

Той се засмя и бързо я целуна по устните.

— Имай ми доверие. — Пламъкът угасна прекалено бързо.

— Карай внимателно. — Пръстите му докоснаха бузата й. — И приятни сънища.

Тя сложи ръка на рамото му.

— Ноа, не можеш да хвърлиш такава бомба и да очакваш, че изобщо ще заспя.

— Работата ще бъде опечена — увери я Ноа със самодоволна усмивка, която й напомни как той си изкарва прехраната. — Между другото, не се стряскай, ако ти се стори, че те следят. Това ще съм само аз.

— Аз вече съм стресната — оплака се тя. — И няма нужда да ме изпращаш до къщата. Ще бъда съвсем добре.

Той я гледа сякаш безкрайно дълго. Накрая успя да изобрази една крива усмивка.

— Сара Медисън, ти си много повече от добре. — После й намигна: — А сега, ако искаш поне малко да поспиш, по-добре тръгвай.

Затвори вратата на колата й и изчезна в обширния гараж.

Сара объркано запали двигателя и потегли. Няколко минути по-късно погледна в огледалото и видя зад гърба си фарове. Съзнанието, че Ноа е зад нея й създаваше странно чувство за спокойствие.

Той обърна малко преди да е стигнала до портала на имението, като примигна за поздрав с фаровете си.

— Добър вечер, госпожице Медисън — поздрави я любезно пазачът. — Господин Бренд поръча да ви кажа да отидете в кабинета му, като се върнете от вечерята със сестра ви.

— По това време? — попита тя невярващо. Слабото сърце на Малкълм ограничаваше активността му. Той обикновено си лягаше в девет часа, а сега вече минаваше единайсет.

— Той каза когато и да се приберете — наблегна пазачът.

Сара се пребори с надигащата се в нея тревога. Ноа не би я пуснал да се върне в къщата, ако смяташе, че има някаква опасност. Нали?

Насили се да се усмихне.

— Благодаря, Джон. Веднага отивам.

Стигна до къщата и паркира колата в петместния гараж.

После влезе и се запъти към кабинета на Малкълм.

— Сара, ти ли си? — обади се той, когато почука.

— Аз съм — отговори Сара и отвори вратата. — Добре ли си? Много е късно.

— Исках да поговоря с теб — каза той. — Насаме. — Усмихна й се не така топло, както друг път.

Тя влезе с вдървени крака, надявайки се той да не забелязва треперенето на коленете й.

— Разбира се. За картините ли става дума?

Той махна с ръка.

— Не, справяш се чудесно. Видях докъде си стигнала, когато дойдох тази вечер да те търся. Питър ми обясни, че си отишла със сестра си на вечеря.