Джоан Рос - В клопка

— Намерил кой да ми говори за избягване на рискове — сопна му се тя. — Ако не внимаваш, ще прекараш живота си в затвора, докато станеш толкова стар, че вече да не си спомняш на какво приличат жените.

Ноа долови треперенето в гласа й.

— Тревожи ли те тази възможност? — попита тихо.

— Разбира се, че ме тревожи — възкликна тя. — Допускаш ли, че ми харесва мисълта да те затворят в някакво студено тъмно място? Да не можеш да виждаш слънцето, да чувстваш вятъра в косата си… Мислиш ли, че ми е приятна перспективата да загубиш свободата си, да загубиш… — Сара забеляза интимната топлина в погледа му и осъзна, че едва не е издала най-съкровените си мисли. Изведнъж замълча и се отвърна от него. — Би ли излязъл? Искам да се облека.

Без да обръща внимание на решителния й тон, Ноа протегна ръце и я завъртя към себе си.

— Какво да загубя, Сара? — попита той меко. Ръцете му се стегнаха върху голите й рамене. — Какво щеше да кажеш?

Сара поклати глава.

— Нищо. — Нямаше намерение да признае, че щеше да каже, че ако го арестуват, той ще загуби това, което имат те двамата — една връзка, която сякаш се развиваше въпреки всички усилия.

Ноа дълго и замислено я гледа. Сара се чудеше дали вижда и как се блъска сърцето й под синята хавлия.

— Отново го правиш — прошепна той и прокара пръст по ръба на кърпата.

Сара я уви по-плътно около тялото си.

— Какво правя? — попита предизвикателно, ала гласът й прозвуча много по-слабо и много по-несигурно, отколкото й се искаше.

Ноа имаше желание да й каже нещо, което да разсее страховете й, нещо, което да й позволи да се успокои достатъчно, за да преживее следващите няколко дни колкото е възможно по-безболезнено. Но знаеше, че има само едно нещо, което тя иска да чуе от него. Тя искаше да знае, че той не е наистина крадецът, за който го мисли. А това бе единственото, което не можеше да й даде.

— Лъжеш — измърмори той и погали току-що измитата й кожа. — Ти се вълнуваш за мен. За нас.

Изправена пред тези твърди очи, Сара не можеше да го отрече.

— Ох, Ноа — въздъхна тя — не можем ли просто да забравим за всичко това? — Сините й очи го молеха. — Защо не оставим на Малкълм глупавата му корона и да се махнем оттук, преди да е станало прекалено късно?

Той обхвана с длани разстроеното й лице.

— Вече е прекалено късно, Сара. И за двама ни.

Сара не можеше повече. По време на разговора с Малкълм снощи я обзе тревога за Ноа — за свободата му, за живота му. Тя не можеше да продължава по този начин. Имаше чувството, че се дави.

— Размислих. — Отдръпна се от него, кърпата започна да се смъква и трябваше да съсредоточи цялото си внимание, за да я придърпа отново. — Отказвам се. Всъщност, още щом си опаковам багажа, си тръгвам. Ако настояваш да го направиш, ще трябва да го направиш без мен. — Грабна шепа дрехи от гардероба и ги хвърли на леглото.

— Имам нужда от твоята помощ — подчерта Ноа тихо.

— Моят план зависи от това и двамата да отидем на приема в събота вечер.

— Тогава измисли друг план — отвърна тя. — Защото аз още в този момент излизам от играта.

— А баща ти?

Тя му хвърли един изпепеляващ поглед, обвиняващ го в използването на нечестни методи.

— Баща ми не би понесъл, че дъщеря му се е превърнала в лъжкиня и крадла. Все едно, идеята беше глупава.

Ноа отиде до прозореца и се загледа навън. Не каза нищо и Сара добави по-остро:

— Би ли излязъл, ако обичаш?

Той се обърна и я прикова със строгия си поглед.

— Значи просто ще оставиш Бренд да продължава да ограбва другите, както е ограбил баща ти? Дори няма да се опиташ да го спреш?

Сара бе обидена от назидателния му тон.

— Да го спра? Какво за Бога те кара да мислиш, че мога да го спра? Аз исках само да му причиня някои неприятности, да му създам чувство за загуба. Никога, и в най-необузданото си въображение, не съм си представяла, че мога да го спра.

— Но ние можем, нали знаеш — произнесе Ноа бавно. — Ние с теб можем да се постараем той да отиде в затвора за много дълго време. — Изражението му бе убийствено сериозно. — Това няма да помогне на баща ти, Сара, но би могло да помогне на бащата на някое друго дете. Би могло да помогне на всички други хора, които той ще ограби в бъдеще, ако не бъде спрян.

Идеята бе твърде привлекателна. О, този човек наистина знаеше на каква струна да свири, помисли Сара мрачно.

— Защо толкова се вълнуваш как си изкарва хляба Малкълм? — попита тя. — С какво ти си по-добър?

Ноа въздъхна и прокара ръка през тъмната си коса.