Джоан Рос - В клопка

— Сигурна съм, че ще се получи чудесна статия — възкликна тя ентусиазирано.

Малкълм се усмихна:

— Ще ми липсваш, когато си отидеш, Сара. Чудно как една красива млада жена прави всичко около себе си по-ярко. През последните няколко седмици почти забравих, че съм умиращ старец.

Погледът му съвсем не бе на умиращ старец, помисли Сара.

— Ти още дълги години няма да умреш — увери го тя весело. — Аз обаче всеки момент ще припадна от изтощение. — Стана и се обърна към вратата. — Лека нощ — подвикна през рамо.

— Лека нощ, скъпа моя. Ще дойдеш ли сутринта на езда?

— За нищо на света не бих я пропуснала — увери го тя искрено.

Когато влезе в спалнята си, Сара няколко минути се оглежда за подслушвателните устройства, които бе сигурна, че Ноа е скрил някъде в стаята. Усилията й се оказаха безплодни и накрая тя се съблече, надявайки се, че не е поставил и скрити камери.

— Не знам дали ме чуваш или не — произнесе, докато се пъхаше в леглото. — Но ако ме чуваш, Ноа Ланкастър, или каквото и да ти е името, аз току-що измъкнах магарето ти от калта. Сутринта можеш да ми благодариш.

Ездата на следващия ден премина през по-голямата си част без особени събития. Наистина, Питър изглеждаше изненадан, че намира конюшнята пълна, но очевидно реши да не прави сцени пред работодателя си и лесно се справи с неловката ситуация, като обясни, че толкова дълго не се е движил, та изведнъж му се е приискало да поязди. Поздрави сърдечно Сара, но нищо в поведението му не намекваше за тайните им срещи.

Баронесата, която се бе увесила на ръката на Ноа, го изостави в момента, в който се появи Питър. Малкълм явно бе приел присърце думите на Сара и се опитваше да се покаже пред Ноа откъм най-добрата си страна. По нищо не личеше, че миналата седмица е изгонил Гизела от имението си.

Ноа разговаряше най-вече с Малкълм и почти не обръщаше внимание на Сара.

Би могла да се получи една много приятна разходка. Въздухът бе свеж и прохладен, гледката бе неповторима. Величествени дървета, струпани около пръснатите тук-там езерца, се извисяваха в девствено синьото небе, а в клоните им птичките пееха веселите си утринни песни. Но към края, когато другите яздеха по двойки, Сара, останала в края на процесията, изпадна в ужасно лошо настроение. Дори влюбеното гукане на гълъбите не я развеселяваше.

— Извинете, госпожице Медисън — обърна се към нея Ноа, когато слязоха от седлата, — струва ми се, че изпуснахте това. — Подаде й пакетче с ментови дъвки.

Тя отвори уста да отрече, но настойчивият му поглед я спря.

— Благодаря, господин Ланкастър. Сигурно е паднало от джоба ми. — Пъхна пакетчето в джинсите си. — Е, много ми беше приятно, но мисля, че трябва да се залавям за работа — заяви тя, надявайки се да се измъкне от конюшнята, преди Питър да има възможност да говори с нея насаме.

— Не си ли гладна? — попита Малкълм. — Господин Ланкастър и баронесата ще закусват с нас. Защо не дойдеш и ти?

Тя поклати глава.

— Благодаря, Малкълм, но нали знаеш, че не закусвам.

— А малко кафе? — попита Питър с неизречена заповед в любезния си глас.

Тя се извини с усмивка:

— Наистина трябва да поработя. Може би ще се видим на обяд. — Затича се към къщата, чувствайки три чифта очи върху гърба си.

Горда със себе си, че се е измъкнала без борба, тя си взе душ и си изми косата. Ала когато излезе от банята, замръзна, вторачена в мъжа, който се бе изтегнал на леглото й. Бе скръсти ръце под главата си, ризата се бе опънала върху широките му гърди, а дългите му мускулести крака се простираха чак до края на огромното легло.

— Какво правиш тук?

Ноа се ухили.

— Не прочете ли бележката ми?

Малкото листче бе пъхнато в пакетчето от дъвка.

— Пишеше, че ще се видим по-късно — отсече тя и уви по-здраво кърпата около себе си.

Закачливата усмивка стигна до очите му и го направи да изглежда по-малко страшен от обикновеното. Всъщност, ако не знаеше, Сара би го взела за точно такъв, на какъвто се правеше — журналист, тръгнал на лов за репортаж. Журналист с блуждаещ поглед, добави тя, защото не можеше да не види как оглежда полуголото й тяло.

— Точно така — съгласи се той. — Сега е по-късно.

Не й харесваше как е завладял леглото й, сякаш му принадлежи по право.

— Какво правиш тук?

— Дойдох да ти благодаря.

— Да ми благодариш ли? За какво?

— Задето измъкна магарето ми от калта. — Надигна се лениво от леглото. — Знаеш ли колко съблазнителна изглеждаш в момента? Поруменяла и ухаеща. Караш мъжа да мисли за рискове, които не трябва да поема. — Докосна я по рамото и Сара отскочи.