Джоан Рос - В клопка

Ноа скръсти ръце пред гърдите си и я погледна:

— Ами опитай.

Сара прекоси стаята и огледа коридора.

— Не тук — прошепна нервно.

— В твоята стая — предложи Ноа.

— Не, не в къщата. Не тук. Трябва да е някъде другаде.

— В моя хотел?

Тя си спомни многозначителния въпрос, който Малкълм й бе задал за Ноа снощи. Ами ако имаше някой, който да души в хотела?

— Не, и там не.

— В момента в апартамента на партньора ми има хора. Какво ще кажеш за у вас?

Сара за момент се замисли.

— Става — съгласи се тя. — Кевин трябва да е на детска градина, а Дженифър е на лекции. Дай да ти напиша адреса.

— Не си прави труда, знам го.

Сара не бе особено изненадана.

— Добре. Ще се видим там след петнайсет минути.

— Нека е половин час. Първо трябва да се погрижа за една дребна работа.

— Не ми се иска да питам.

Той се ухили:

— Недей да тормозиш тази прелестна главичка. Просто ще проверя алармената инсталация в мазето.

— Има само един ключ — осведоми го Сара. — Малкълм го държи заключен в един сейф в стената.

— Зад Пикасо — кимна Ноа.

Устните й се свиха.

— Трябваше да се сетя, че вече си го открил.

— Това ми е работата.

Сара простена и взе ключовете за колата от близката масичка.

— Не ми го напомняй.

Ноа я гледаше, докато излезе от ателието, а лицето му бе замислено.

Първото, което Сара забеляза, когато влезе в апартамента, бе куфарът пред входната врата. След това видя племенника си, който влезе в стаята със сандвич с фастъчено масло в ръка.

— Здрасти, лельо Сара — поздрави я той. — Не те чакахме да се върнеш толкова скоро. Мама тъкмо щеше да ти се обажда.

— Здрасти, Кевин — отвърна Сара разсеяно. — Къде е майка ти?

— Ето ме — обади се Дженифър и влезе. Зад нея вървеше висок симпатичен мъж на около трийсет и пет. — Запознайте се, Браян Стивънсън, сестра ми Сара.

Браян протегна ръка.

— Приятно ми е. Дженифър ми е разказвала колко много й помагаш.

— Ти си нейният преподавател — отгатна Сара. — Аз може и да съм споделила някоя и друга замразена вечеря с нея, но Дженифър признава, че само благодарение на теб е избутала курса по клинична психология.

— Сестра ти е една интелигентна и способна жена — отвърна Браян. — Просто й трябваше някой, който да й помогне да го разбере.

Сара не можеше да не забележи нежния поглед, който двамата си размениха.

— Браян ще ни заведе за няколко дни в къщата си в Строубъри — съобщи Кевин. — Ще ме научи да ловя риба.

— Много мило от твоя страна — обърна се Сара към Браян.

— Нищо подобно — възрази добродушно той. — Аз нямам търпение Дженифър и Кевин да ми дойдат на гости. През повечето време единствената ми компания е един креслив стар бухал.

— Точно щях да ти се обадя — заобяснява Дженифър. — Не очаквах да се отбиеш.

— Наложи се да мина.

Сините очи на Дженифър се съсредоточиха върху бледото лице на Сара.

— Всичко наред ли е?

Тя успя да се усмихне слабо.

— Съвсем наред.

— Сигурна ли си? Ако искаш да остана с теб, мога да не замина.

— Мамо — намеси се Кевин, — нали ми обеща, че днес аз ще уловя вечерята!

— Не се безпокой за мен — успокои сестра си Сара. — Просто съм малко уморена. Имам много работа. Ще съм щастлива, когато се върна в благословения хаос на класната стая.

Дженифър изглежда се съмняваше.

— Ако си сигурна… — отстъпи тя колебливо.

Ръката на Браян се обви около кръста й.

— Мила моя, не мислиш ли, че сестра ти може да има нужда от малко тишина и спокойствие?

Сара му се усмихна с благодарност.

— Позна. Това е всичко, което ми трябва. Приятно прекарване и на тримата. И да хванеш много риба — добави тя към Кевин.

— Ще хвана — обеща той. — И на теб ще донеса една, лельо Сара.

— Много ще се радвам. Довиждане, Джен. Браян, радвам се, че се запознахме.

— Аз също — усмихна й се той топло. — Надявам се, че често ще се срещаме. — Наведе се да вземе куфара.

— О, ще се срещате — пропя Дженифър и махна за довиждане. — Връщаме се в неделя вечерта.

Значи е сериозно, помисли Сара. Радваше се, че на някой тези дни му се случва нещо хубаво.

Отиде в кухнята да направи чай. Не че всъщност й се пиеше, но ритуалът на затоплянето на чайника и запарването на листенцата щеше да й създаде работа, докато чака Ноа.

Пиеше третата чаша, когато той най-после се появи.

— Закъсня — обвини го Сара в момента, в който отвори вратата. — Вече полудявах!

Той се усмихна лениво и влезе.

— Липсвах ли ти?

— Много добре знаеш — скастри го тя. — Страхувах се, че са те хванали, докато си душел из мазето.