Джоан Рос - В клопка

— Мен никога не ме хващат.

Тя не можа да скрие мъката в гласа си.

— Винаги има първи път.

Размениха си един дълъг поглед.

— Не се тревожи за мен — каза накрая Ноа. — Аз знам какво правя.

— Влезе ли в склада?

— Не съвсем — отговори той неопределено. — Но не се безпокой, всичко съм подработил. Единственото, което ни трябва, е да измислим как да се разсеем до събота. — Погледна към чашата, която тя все още държеше в ръка. — Какво пиеш?

— Чай.

— Добре звучи. Имаш ли още едно пликче?

— Запарила съм в чайника — отвърна тя и тръгна към кухнята.

— Чудесата никога не свършват — пошегува се Ноа и седна на един стол до масата. — Красива, талантлива жена, че отгоре на това и добра домакиня. Ето това е моята представа за щастието.

— Обуздай надеждите си — посъветва го Сара. — Чаят и сандвичите с фъстъчено масло са върхът на моите кулинарни способности. — Взе от бюфета една чаша и я напълни със силен ирландски чай.

— Обичам сандвичи с фъстъчено масло — осведоми я Ноа сговорчиво. — Кажи ми какво се случи между теб и Тейлър. Освен страстното натискане, на което станах свидетел.

— Той смята да вземе картините заедно с короната — съобщи Сара. — Иска да избягаме в Бразилия.

Ноа отпи от чая.

— Как е твоят португалски?

Тя се подразни от пълната му липса на загриженост.

— Никакъв го няма. Но това е без значение, защото аз няма да замина.

— Не съм си и мислил, че ще заминеш. И заради това ли беше толкова разстроена? Сигурно не за пръв път ти се случва да ти посягат.

Сара го увери, че е съвсем способна да се справи с всякакви опити на Питър Тейлър да я прелъсти. След това му разказа за зловещия план на Малкълм да я принуди да продължи да рисува фалшификати, които той да може да продава на процъфтяващия пазар на произведения на изкуството.

— Чудех се кога ли ще ти го обясни — вметна Ноа. Не звучеше ни най-малко изненадан.

— Значи си знаел, че той ще ме изиграе? — Сара не можеше да повярва, че той приема всичко това толкова спокойно.

— Разбира се, че не знаех — увери я той. — Но Малкълм трябваше да е глупак, за да не разбере, че ти си много талантлива. Ако попаднеш на подходящ човек, той може да те превърне в златна кокошка.

Дали и Ноа не се блазнеше от мисълта да я използва да рисува за него копия? Но Сара бе сигурна, че той никога не би се унижил да прибегне до изнудване. Сигурно имаше намерение да я прелъсти, за да работи за него.

— Дали случайно не намекваш за някой, когото и двамата познаваме? — попита тя лукаво.

В усмивката му нямаше и капчица разкаяние.

— Трябва да признаеш, любов моя, че ние с теб сме страхотен отбор.

Сара видимо се напрегна.

— Това съдружие няма да продължи след събота вечерта — предупреди го тя. — Единствената причина да се съглася да ти помагам е, защото ти каза, че можем да изпратим Малкълм където му е мястото. — Имаше и още една причина, но тя нямаше желание да признае дори пред себе си колко важен бе станал за нея Ноа.

— Ами парите? — полюбопитства той. — Мислех, че си се запалила от идеята за десетте хиляди долара награда.

Сара не можа да сдържи усмивката, която смекчи опънатото й лице.

— Исках парите повече за Дженифър, отколкото за мен — обясни тя. — Но ми се струва, че сестра ми си е намерила друг герой.

— Щастливка — измърмори той.

Сара кимна в знак на съгласие:

— Браян изглежда много симпатичен. Надявах се Дженифър да се научи да стои сама на краката си, преди да се хване с друг мъж. Но той май има желание да я научи на това.

Ноа прокара пръст по ръба на празната си чаша.

— А сестра й?

— Аз ли? Какво аз?

— Има ли мъж в твоя живот, Сара Медисън? — попита той тихо.

Топлотата на погледа му сгряваше лицето й.

— Не — прошепна тя.

Ноа хвана с пръсти брадичката й, за да я задържи, докато я целуне леко.

— Отново лъжеш, прелестна Сара — възрази весело. Дъхът му гъделичкаше миглите й. — И двамата знаем, че в твоя живот има мъж.

Сара се опита да се пребори с начина, по който той можеше да я накара да се разтопи от едно единствено докосване, от един обикновен поглед, от най-леката целувка. В момента се чувстваше разтопена като масло под горещото слънце на пустинята.

— Предполагам, че говориш за себе си.

Той обрисува с палеца си устните й.

— Разбира се.

— Не е толкова лесно, Ноа.

Докосването му създаваше хаос в душата й.

— Разбира се, че е лесно — поправи я нежно. — Или поне би било лесно, ако престанеше да се бориш с мен за щяло и нещяло.