Джоан Рос - В клопка

— Трябва да имате изключително остър слух.

— Професионално увреждане — обясни той, без да се смущава. — Човек си създава нещо като радар за хората, които идват иззад гърба му.

— Представям си — отвърна тя. — Мога ли да ви предложа нещо? Тъкмо бях тръгнала към кухнята. — През ума й мина мисълта, че ако преди месец н половина някой й бе казал, че ще приема в апартамента си крадци на бижута, щеше да му отговори, че е луд.

Той отклони поканата.

— Не, благодаря, нямам нужда от нищо. — Спокойните сиви очи я огледаха. — Май още имате главоболие.

Сара бе изненадана от съчувствието, което забеляза в погледа му.

— Имам — призна тя. — Днес беше много особен ден.

— Ноа ми каза.

Той остави вестника и стана от фотьойла. Сара забеляза, че е изненадващо добре сложен за човек на неговата възраст. Тялото му бе стегнато, раменете широки почти колкото на Ноа, ала бе с няколко сантиметра по-нисък. И въпреки че усмивката му бе топла, не й въздействаше така, както когато й се усмихнеше Ноа.

— Аз съм Дан Герит.

— Приятно ми е, господин Герит. — Тя пое ръката, която й подаваше. — Предполагам, че Ноа вече ви е казал коя съм аз.

— Разбира се — потвърди той весело. — О, и хайде да си говорим на ти. Наричай ме Дан.

— Добре — съгласи се тя колебливо. Дали всички крадци на бижута бяха такива общителни? Този тук й напомняше за нейния застрахователен агент.

— Дай да направя нещо за главата ти — предложи той загрижено. — Едно време и аз имах мигрена, но докато работех в Индия, от един брамин се научих да се лекувам с биотокове и оттогава не ме е боляла глава.

— От Индия ли познаваш Ноа? — попита Сара, видяла възможност да се зарови малко в миналото на Ноа.

Приятелският поглед веднага стана безизразен.

— С Ноа се познаваме от доста време — отговори Дан неопределено. — Ще потърся в аптечката ти аспирин. — Излезе от стаята, преда да е продължила да го разпитва.

Сара тъкмо обмисляше дали да не тръгне след него и да опита отново, но чу как ключът се превъртя в ключалката.

— Ако някога имаме деца — започна Ноа вместо поздрав, — напомни ми никога да не кръщавам някое от тях Кармен.

Не беше кой знае колко щастлива, че го вижда, но все пак се зарадва и предпочете да не спори, че те двамата със сигурност никога няма да имат деца.

— Поздравления — каза тя вместо това. — Малкълм не показва Кармен на когото и да е. — Сбърчи нос. — Отвратително, нали?

— Не толкова Кармен, колкото начинът, по който Бренд й се наслаждава. Сигурно като дете е късал крилата на мухите. — Ноа тръсна глава. — Да говорим за нещо по-весело. Реших нашия проблем. Намерих с какво ще се забавляваме по време на приема.

По гърба й полазиха тръпки от вълнение.

— Наистина ли? Разкажи ми.

— Първо трябва да направя нещо. — С едно бързо движение я привлече към себе си и силно я целуна. Когато устните му освободиха нейните, й се усмихна с дяволит поглед:

— Имах нужда от това.

Сара прокара пръст по гърдите му.

— Аз също — призна малко задъхано.

Очите на Ноа потъмняха. Обмисляше какви шансове има да отнесе Сара в онази напудрена жълта спалня и още сега да прави любов с нея. Но звукът откъм банята му напомни, че не са сами. Той въздъхна смутено:

— Не знаеш какъв късмет имаш, че Дан е тук — каза със задавен от подтисканата страст глас.

Сара го погледна и усети, че потъва в топлите, подканящи дълбини на очите му. Съвсем не бе сигурна, че иска да бъде спасена. Толкова ли лоша би била една връзка с Ноа, запита се тя честно. Бе интелигентна, съвременна жена, а не някоя старомодна романтичка. В днешно време хората скачаха направо в леглото, без да си разменят клетви за безсмъртна любов. Защо тя да не можеше?

— Голям късмет — повтори тя без никакъв възторг.

Очите му не пускаха нейните. Той очерта формата на лицето й с върховете на пръстите си, а изражението му изведнъж бе станало сериозно, без следа от предишната шеговитост.

— Сара…

— Заповядай! — Появи се Дан с чаша вода и шишенцето с аспирин. — Охо! — подхвърли той, оглеждайки с острия си поглед сцената. — Извинявайте, приятелчета, идвам в неподходящ момент.

Сара имаше чувството, че току-що са я измъкнали от раззинатата паст на гладен лъв. Какво по дяволите бе започнала да си мисли? Първо на първо, Ноа дори не искаше да се захваща с нея. Те в момента бяха заедно само защото тя не се съгласи да даде без бой своето съкровище. Е, след още два дни Ноа щеше да вземе короната и да изчезне. Да изчезне от живота й. Би била луда, ако му дадеше повод да си я спомня като наивна преподавателка по история на изкуствата от Феникс, която е сбъркала преживяване за една нощ с нещо по-съществено.