Джоан Рос - В клопка

Тихият му глас успя да я уплаши много повече, отколкото ако й бе крещял.

— Говориш сериозно, нали? — прошепна тя. Имаше чувството, че ледена ръка е стиснала сърцето й.

— Ужасно сериозно.

Сара потрепери под одеалото на цветя.

— Предпочитам да не го беше представил по този начин — оплака се тя.

— Не се тревожи. Няма да позволя нищо да ти се случи.

Ноа изглеждаше склонен отново да я целуне и Сара се усети, че го чака. Вместо това обаче той протегна ръка и взе телефона от нощното шкафче.

— Обади се на Бренд — нареди й рязко. — После аз ще се обадя на Дан.

Стана точно както Ноа бе предвидил. Малкълм сякаш изобщо не се развълнува, че Сара си е отишла. Не прояви и изненада, че е приела предложението му. Колкото до процента от печалбите, заяви, че подробностите могат да бъдат уточнени по-късно.

След като и Ноа позвъни, той дръпна завесите и каза на Сара да поспи. Малко по-късно тя смътно дочу гласове откъм хола. Единият беше на Ноа, а другият й бе непознат. Опита се да се заслуша, но напрежението от последните няколко часа я надви и тя се унесе в сън.

Докато седеше в личния кабинет на Малкълм Бренд, Ноа се опитваше да си напомни, че няма да постигне нищо, ако позволи на гнева си да се прояви. Това, което този човек бе направил със Сара, беше безскрупулно, но доколкото познаваше Бренд, Ноа не бе изненадан. Това, което го изненадваше, бе неистовото желание да не остави здрава кост в това старо тяло.

По средата на интервюто Бренд се извини и изчезна за момент в съседната стая. Върна се с кафез с бели мишки.

— Попаднахте точно навреме, за да видите как Кармен вечеря — обяви той с очаквателна усмивка. После бръкна в кафеза и измъкна за опашката една мишка.

Пред погледа на Ноа Малкълм вдигна един декоративен екран. Зад него се откри голям стъклен вивариум, в който лежеше кафяво-сива змия. Когато Малкълм пусна вътре нещастното гърчещо се мишле, влечугото мигом оживя и разви цялото си триметрово тяло.

— Кармен е отровна — съобщи Малкълм. — Тя е изключително смъртоносна. Знаете ли, че още от раждането си те имат напълно оформени зъби? Родени убийци — промърмори той с възхищение, като гледаше как уплашеното мишле се спусна към единия ъгъл и започна безуспешно да се мъчи да се покатери по гладките стъклени стени.

Докато наблюдаваше Малкълм, в Ноа се надигна отвращение. Този човек се усмихваше, а очите му блестяха възбудено.

Ноа затвори бележника си и стана.

— Мисля, че за днес получих всичко, което ми трябваше.

Старецът не отделяше очи от клетката.

— Седнете, господин Ланкастър — махна той с ръка към стола. — Уверявам ви, Кармен може да е много занимателна.

— Сигурен съм, но наистина трябва да се върна в хотела и да разшифровам тези записки.

— Зъбите на змията са прекалено остри и не могат да дъвчат — продължаваше Малкълм, сякаш не бе чул възражението му. — Затова трябва да поглъща плячката си цяла. Очарователно, нали?

— Очарователно — повтори Ноа. — Извинявайте, господин Бренд, но трябва да вървя. Очаквам обаждане от службата.

Докато погледът на Малкълм оставаше прикован към драмата зад стъклените стени на вивариума, Ноа излезе от кабинета и изтри с носна кърпа потта от челото си.

Не толкова змията го бе отвратила. Бе виждал в дивата природа как къде по-големи змии от Кармен поглъщат плячката си. Очевидното садистично удоволствие на Малкълм бе това, заради което на Ноа му се искаше никога да не се бе забърквал в тази работа. Но след това си спомни, че ако не се бе появил в къщата да краде короната, Сара все още щеше да е под покрива на този човек. Щеше да има също толкова надежда да оцелее, колкото горкото мишле с Кармен.

Подкара колата направо към апартамента й. Изведнъж бе почувствал нуждата да я види, да се увери, че е в безопасност.

Когато Сара се събуди в стаята бе тъмно. Болката в главата й все още пулсираше отмъстително, ала поне се чувстваше по-отпочинала, преспокойна. Апартаментът бе тих, както никога през последните шест месеца.

— Тихо е като в гроб — измърмори тя и в същия момент й се прииска да й бе дошло наум някое друго сравнение. Стана от леглото и предпазливо влезе в хола.

В нейния фотьойл седеше един мъж и четеше вечерния вестник. Бе с гръб към нея, но от стоманеносивия му костюм Сара отсъди, че сигурно е по-възрастен от Ноа.

— Събудили сте се — внезапно се обади той и се обърна към нея с очаквателна усмивка.

Сара сведе поглед към босите си крака.