Филип Рийв - Смъртоносни машини

— Била е богата! — прошепна тя.

Том се извърна от мястото на пилота и погледна парите. През цялото им дълго пътуване от Шан Гуо той не се бе разколебал относно факта, че е взел въздушния кораб. Чувстваше се така, сякаш го е заел, за да довърши една работа, която мис Фанг би искала да бъде свършена. Сега, докато гледаше как Хестър вдига звънтящите шепи монети, се чувстваше като крадец.

— Е — каза Хестър, като затвори сандъчето със съкровищата, — там, където отиде, няма да й вършат работа. А на нас също, тъй като очаквам скоро да я последваме. — Тя го погледна. — Освен ако не си променил намеренията си?

Той поклати глава, въпреки че в действителност гневът, който бе изпитал по-рано, се бе уталожил по време на усилията му да овладее кораба и да го насочи на запад сред променливия планински климат. Той започваше да изпитва страх и да си спомня за Катрин, питайки се какво би станало с нея след смъртта на баща й. Но все още искаше да накара Валънтайн да си плати за всички нещастия, които бе причинил. Започна да изучава радиочестотите, за да открие насочващия фар на Лондон, докато Хестър претърсваше шкафовете и накрая откри това, което търсеше; тежък черен пистолет и дълъг нож с тънко острие.

Само за една нощ голямата заседателна зала в Лондон бе украсена със светлини и знаменца и превърната в празнично сборище. Ръководителите на големите и малките Гилдии весело общуваха помежду си из зелените, тапицирани с кожа пейки и сядаха на подиума за оратори, бъбрейки си развълнувано за новия ловен район, като от време на време хвърляха по едно око на часовниците си с приближаването на часа, в който МЕДУЗА щеше да бъде изстреляна. Инженери чираци лавираха напред-назад сред празнуващите и раздаваха експериментална храна, приготвена от отдела на надзирател Нимо. Закуските бяха кафяви на цвят и имаха доста странен вкус, но поне бяха изрязани в съвършени геометрични фигури.

Валънтайн си проправяше път през тълпата, докато откри Кроум и неговите съветници, един клин от бял каучук, заобиколен от високите черни силуети на Преследвачи-охранители. Искаше да попита кмета какво е станало с агента, изпратен след Хестър Шоу. Приближаваше се към тях, бутайки с лакти добре облечени съветници, доловил кратки откъслечни части от техните разговори:

— Ето го Валънтайн, вижте, върнал се е от Шан Гуо!

— Взривил е целия Въздушен флот на Лигата, така чух!

— Какви очарователни закуски!

— Валънтайн! — извика кметът на Лондон, когато изследователят накрая стига до него. — Точно човекът, когото очаквахме!

Той звучи почти развеселен. До него стоят гениите, накарали МЕДУЗА да проработи отново: доктор Чандра, доктор Чъб и доктор Уисмър Сплей, заедно с доктор Туикс, която се усмихва престорено и прави реверанс, поздравявайки Валънтайн за пътуването му до Шан Гуо. Зад нея стоят облечените в черно бодигардове, неподвижни като статуи и Валънтайн им кима.

— Виждам, че добре оползотворяваш частите от Преследвачи, които ти донесох, Кроум…

— Така е — съгласява се кметът на Лондон с хладна усмивка. — Цяла нова раса Преследвачи. Те ще ни бъдат слуги и войници в новия свят, който ще построим. Докато ние тук си говорим, някои от тях са в акция долу в Музея.

— В Музея?

— Да. — Кроум го поглежда лукаво, преценявайки реакцията му. — Някои от твоите историци са предатели, Валънтайн. Въоръжени предатели.

— Искаш да кажеш, че там се води битка? Но Кейт е там! Трябва да отида при нея!

— Невъзможно — сопва се кметът, сграбчил ръката му, когато той се опитва да излезе. Втори етаж е забранен за достъп. Музеят е обграден от Преследвачи и охранителни отряди. Но не се притеснявай. Имат строги нареждания да не причиняват нищо лошо на дъщеря ти. Съвсем скоро ще я доведат при нас. Особено много искам тя да наблюдава МЕДУЗА в действие. А искам и ти да си тук, Валънтайн. Остани.

Валънтайн го поглежда сред застиналите лица на останалите празнуващи във внезапно настъпилата тишина.

— На кого си истински предан, питам се аз — размишлява Кроум. — На Лондон или на дъщеря си? Остани.

„Остани“. Сякаш е куче. Ръката на Валънтайн се свива за миг около дръжката на меча, но той знае, че няма да го извади. Истината е, че той се страхува, и всичките му приключения и експедиции са били само опити да се скрие от тази истина: че е страхливец.

Разтрепераното му лице се разтяга в усмивка и той леко се покланя.

— Ваш покорен слуга, господин кмете.

В стената до отдела по Естествена история имаше врата — врата, покрай която Катрин сигурно бе минавала стотици пъти, без дори да я забележи. Сега, когато Помрой я отключи и отвори, те чуха странния кънтящ стон на вятъра в една дълга шахта, примесен с тътена на градските двигатели. Той подаде на Бийвъс ключа и едно фенерче.