Филип Рийв - Смъртоносни машини

Когато той спря да стреля, стана много тихо, само гуменото шумолене на труповете изпълваше помещението и звук от бързо потракване, което Катрин бавно осъзна, идваше от нейните собствени зъби.

От ъглите на залата бавно изпълзяха историците. Бяха оцелели повече, отколкото Катрин очакваше. Сред мъждукащата светлина на битката тя бе решила, че ги е видяла застреляни до един, но, макар че някои бяха ранени, единствените мъртви бяха човек на име Уиймът, с когото никога не бе разговаряла, и доктор Аркънгарт. Старият уредник на отдела за керамика лежеше до вратата и имаше възмутен вид, сякаш смъртта бе някаква глупава съвременна мода, която той никак не одобряваше.

Бийвъс Под стоеше на колене, зяпнал пушката, която държеше. Ръцете му трепереха, а от дулото излизаше син пушек, който се носеше, извивайки се нагоре към покрива.

Помрой се изкачи тежко по стълбите. Перуката му бе отнесена, държеше ръката си, там, където се бе порязал на парче кост.

— Погледнете това! — каза той. — Аз сигурно съм първият човек, ранен от динозавър от около седем милиона години! — Той примигна към Катрин и Бийвъс, а после към повалените инженери. Никой не се засмя на малката му шегичка. — Добре! — каза той. — Добре е, нали? Господи! Дадохме им да разберат! Щом казах на останалите какво става, ние всички се съгласихме, че няма да го допуснем. Е, повечето от нас се съгласиха. Останалите са заключени в трапезарията, заедно с няколко чираци, за които решихме, че могат да подкрепят хората на Кроум. Трябваше да ни видиш, Кейт! „Няма да им позволим да отведат госпожица Валънтайн!“ — казахме всички ние, и не го позволихме. И това е доста показателно, знаеш ли. Един инженер не е достоен противник на един историк, на когото му е прикипяло!

— Или на която й е прикипяло, ЧП! — изчурулика Мойра Плим, забързала се по стълбите, за да застане до него. — О, това ще им даде урок как да се отнасят с моите мебели, точно така! Това ще им даде да разберат какво се случва с… — Козирката на шлема, който носеше, се затвори с трясък и заглуши останалото.

Катрин намери падналата чанта, лежаща сред мръсотията и кръвта на стълбите. Изглеждаше непокътната, с изключение на няколко неприятни петна.

— Трябва да отида на Последния етаж и да спра МЕДУЗА. Това е единственият начин. Ще отида до станцията на елеватора и…

— Не! — Клайти Потс изкачваше с подскоци стълбите откъм предния вход. — Двама от инженерите, които стояха отпред, се измъкнаха — каза тя. — Те вече са обявили тревога. При елеваторите ще има охрана, а и тук всеки момент ще дойдат още хора от охраната. Вероятно и Преследвачи. — Тя срещна разтревожения поглед на Помрой и сведе глава, сякаш бе виновна за всичко това. — Съжалявам, ЧП.

— Няма нищо, госпожице Потс. — Помрой я потупа леко по рамото, като почти я катурна на земята. — Не се притеснявай, Катрин. Ние ще отвличаме вниманието на тези злодеи тук, а ти можеш да се промъкнеш до Последния етаж по Котешката пътечка.

— Какво е това? — попита Катрин.

— Това е едно от онези неща, за които историците знаят, а всички останали са забравили — каза Помрой със светнало лице. — Стара стълба, останала от първите дни на Лондон, когато на елеваторната система не можеше да се разчита винаги. Тя свързва Трети етаж с Последния, като по пътя си минава през Музея. Готова ли си за път?

Не беше, но кимна.

— Аз отивам с нея — каза Бийвъс.

— Не!

— Всичко е наред, Кейт, аз искам да го направя. — Той преобръщаше телата на мъртвите инженери в търсене на палто без твърде много дупки от куршуми. Когато откри такова, започна несръчно да разкопчава гумените копчета. — Ако инженерите те видят да се разхождаш сама там горе, ще се сетят какво е станало — обясни той. — Но ако аз съм с теб, ще решат, че си арестант.

— Той е прав, Кейт — каза Помрой, кимайки, докато Клайти Потс помагаше на младия инженер да облече палтото и избърса местата с най-много кръв с подгъва на робата си. Той погледна часовника. — Осем и трийсет. МЕДУЗА потегля в девет, според телевизията. Това трябва да ви даде достатъчно време да направите онова, което сте планирали. Но най-добре да ви изпратим, преди онези инженери да са се върнали с подкрепления.

В „ Джени Ханивър “ бе пълно със спомени за Ана Фанг. Отпечатъкът от устните й върху една мръсна чаша, очертанията на тялото й върху неоправената койка, полупрочетена книга в пилотската кабина, отбелязана с панделка на 205 страница. В едно от шкафчетата й Хестър откри сандъче, пълно с пари — не само бронзови монети, но и сребърни таели и златни суверени, повече пари, отколкото двамата бяха виждали през живота си.