Филип Рийв - Смъртоносни машини

Инженерите преведоха своите арестанти през долните зали на Музея към Главната зала. Наоколо нямаше никой? Катрин никога не бе Виждала Музея толкова празен, както сега. Къде бяха историците? Знаеше, че не могат да й помогнат, но искаше да ги види, да знае, че някой е разбрал какво е станало с нея. Продължи да се ослушва за тропащите крака на Куче по пода зад себе си, изненадана, че не ги чува, после си спомни. Бийвъс крачеше до нея, но не я поглеждаше, просто се взираше пред себе си, сякаш вече виждаше стаите на Дълбокото Подземие и нещата, които щяха да му се случат там.

После, в горната част на стълбите, които водеха към главния вход, инженерите спряха.

Долу във фоайето, с гръб към големите стъклени врати, чакаха историците. Докато хората на Вамбрейс бяха заети на горния етаж, те бяха нападнали изложбените сандъци в залата за Оръжия и Военно дело и се бяха въоръжили с древни копия и мускети, ръждиви мечове и метални шлемове. Някои бяха прикачили брони върху черните си одежди, а други носеха щитове. Приличаха на банда разбойници от аматьорска пантомима.

— Какво ще рече това? — излая доктор Вамбрейс.

Чъдли Помрой пристъпи напред, хванал старинна широкоцевна пушка с месингово дуло, широко колкото туба. Катрин започна да осъзнава, че от сенките в ъглите на залата наблюдаваха други историци, спотайващи се зад изложбените сандъци, насочили парни пушки през изпъкналите ребра на динозаври.

— Господа — каза Помрой нервно, — вие се намирате върху собственост на Гилдията на историците. Предлагам незабавно да освободите тези младежи.

— Незабавно! — потвърди доктор Каруна, насочила прашния си мускет към червеното колело между веждите на Вамбрейс.

Инженерът започна да се смее.

— Стари глупаци! Да не мислите, че можете да се опълчите срещу нас? Гилдията ви ще бъде разформирована заради онова, което направихте днес тук. Вашите глупави дреболии и дрънкулки ще бъдат захвърлени в пещите, а телата ви ще бъдат изпотрошени върху уредите за мъчения в Дълбокото Подземие. Ще ви превърнем в история, понеже се интересувате само от история! Ние сме Гилдията на инженерите! Ние сме бъдещето!

Последва трепетна пауза, почти пълна тишина, само ехото от гласа на Вамбрейс се разнесе из мухлясалия въздух и тихите звуци, издавани от мъжете, посягащи към оръжията, както и от скованите от артрит пръсти, натискащи древните спусъци. После фоайето се изгуби в дим и пронизващи огнени изстрели, шумът рикошира от покрива с висок купол и отново се спусна стремително — откъслечен трясък, разцепван от дълбокото бумтене на широкоцевната пушка на Помрой и пронизителния тътен на едно старо оръдие, скрито в ниша зад гишето за продажба на билети, което гръмна сред огромна пламтяща струя, когато доктор Нанкароу приближи запалката си до подсипа. Катрин видя как Вамбрейс и двамата мъже до него бяха пометени, видя как доктор Аркънгарт пада назад с разперени ръце, усети как мъжът, който я държеше подскочи и се олюля и чу силно плющене, когато един куршум от мускет мина през гуменото му яке.

Той падна далече от нея, а тя се свлече на колене и се зачуди къде да се скрие. От Вамбрейс не бе останало нищо, освен димящите му ботуши, които биха могли да изглеждат почти смешни, ако краката му не продължаваха да са вътре. Половината от неговите хора бяха на земята, но останалите се сражаваха, а оръжията им бяха по-добри от тези на историците. Те осейваха фоайето с барут, от мраморния подхвърчаха искри, а части от динозаври се разлитаха високо във въздуха. Изложбените сандъци се разпадаха сред ярки водопади от разбито на прах стъкло, а историците, които се спотайваха зад тях, побягваха с преплетени крака към други скривалища, или падаха сред повалените експонати и оставаха да лежат неподвижно. Над главите им се чупеха и премигваха, преди да угаснат, аргонови глобуси, докато залата стана тъмна и трептяща като киносалон сред главоломното примигване на светлината от оръжията, а инженерите се заблъскаха към вратите.

Зад тях, забравен, остана Бийвъс. Той протегна ръка към една изоставена пушка и я завъртя, а дългите му ръце опипом затърсиха из лъскавия метал езичета и спусъци. Катрин го наблюдаваше мълчаливо. Въздухът около нея бе натежал от свистящи изстрели, въртящи се парчета мрамор и стенещи бойни фризбита, но тя не можеше да откъсне очите или ума си от Бийвъс за достатъчно дълго време, през което да помисли да си намери прикритие. Тя видя как той разтвори издължаващата се подпора на пушката и я загнезди в извивката на лакътя си и видя малките сини дупчици, които направи по якетата на гърбовете на инженерите. Те размахаха ръце нагоре и изпуснаха оръжията си, завъртаха се и падаха, а Бийвъс Под ги наблюдаваше през подскачащите мерници със спокойно, сериозно изражение, и вече не бе нейният нежен Бийвъс, а някой, който бе в състояние да убива съвсем хладнокръвно, сякаш инженерът в него наистина не зачиташе човешкия живот, или може би просто бе видял толкова много смърт в Дълбокото Подземие, че смяташе, че това е нещо незначително и няма нищо против да сее смърт.