Филип Рийв - Смъртоносни машини

— Това е престъпление! Престъпление! Вие нахлувате в собственост на Гилдията на историците!

Охранителният отряд на инженерите се изкачи по стълбите сред шум на ботуши с гумени подметки. Фенерчетата им осветяваха палтата и лъскавите им, сложни оръжия. Те спряха щом стигнаха до върха и видяха светещите очи на Куче и прилепналите му назад уши. Не спирайки да ръмжи, то се приведе, готово за скок. Срещу него щракнаха оръжия, а Катрин го сграбчи за повода и извика:

— Няма да ви нарани, просто е уплашен. Не стреляйте…

Но те така или иначе стреляха по него. Пистолетите издадоха пронизителни кратки припуквания, а от силата на куршумите Куче бе изтръгнат далече от нея и захвърлен в стената с джафкане. Последва тишина и звука от падащото огромно тяло. На игривата светлина от фенерчетата кръвта изглеждаше черна. Катрин дълбоко си пое дъх. Ръцете и краката й трепереха бързо и безпомощно и тя не можеше да ги овладее. Не би могла да помръдне, дори да поиска, но за всеки случай един рязък глас излая:

— Останете там, където сте, госпожице Валънтайн.

— Куче… — успя да изхленчи тя.

— Останете на място. Животното е мъртво.

Доктор Вамбрейс се качи по стълбите през тънкия, стелещ се дим.

— Ти също, Под — добави той, видял как момчето направи спонтанно движение към трупа. Той застана на горното стъпало и им се усмихна. — Търсихме те навсякъде, чирак. Надявам се, че се срамуваш от себе си. Дай ми тази чанта.

Бийвъс подаде чантата. Високият инженер я грабна и я отвори.

— Точно както ни предупреди Мелифънт, бомба.

Двама от неговите хора пристъпиха напред и поведоха арестантите след него, а той се обърна и пое надолу по стълбите.

— Не! — проплака Катрин, опитвайки се да хване ръката на Бийвъс, докато ги разделяха. — Не! — Гласът й рикошира обратно към нея от тавана с пронизителен писък и отекна надолу по стълбите и тя си помисли, че звучи слаб и безпомощен, като на разсърдено дете, дете, което са хванали да извършва някаква глупава, лоша постъпка и сега протестира заради наказанието си. Тя ритна мъжа, който я държеше, по пищялите, но той беше едър и носеше ботуши и дори не трепна. — Къде ни водите?

— Ще дойдете с мен до Последния етаж, госпожице Валънтайн — каза й Вамбрейс. — Вие ще бъдете основната тема на разговор на партито при кмета. Що се отнася до вашия любим, него ще заведем в Дълбокото Подземие. — Той се ухили, щом чу лекия звук, издаден от Бийвъс — безпомощен, сподавен писък от страх. — О, да, чирак Под, очакват те няколко много интересни преживявания в Дълбокото Подземие.

— Вината не беше негова! — негодуваше Катрин. Тя усещаше как нещата се разкриват, как глупавият й план излиза от контрол и рикошира безпощадно, за да впримчи нея и Бийвъс, и горкото Куче. — Аз го принудих да ми помогне! — изпищя тя. — Това няма нищо общо с Бийвъс! — Но Вамбрейс вече се бе обърнал, а нейният похитител притисна ръката си, миришеща на химикали, към устата й, за да сложи край на шума, който вдигаше.

Колата на Валънтайн спира пред Централата на Гилдията, където вече са паркирани автомобилите на повечето шефове на Гилдията. Генч слиза и задържа капака отворен за господаря си, после се суети около него като майка, която изпраща детето си на училище, отмятайки косата му от лицето, оправяйки яката на най-хубавата му черна дреха и лъскайки дръжката на меча му.

Валънтайн разсеяно поглежда към небето. Високи перести облаци, огрени от бързо залязващото слънце. Вятърът продължава да духа от изток и носи мирис на сняг, който за миг го откъсва от мислите му за Катрин и отново го кара да мисли за Шан Гуо. „ Хестър Шоу ще те намери “, бе прошепнало умирайки Цветето на Вятъра. Но откъде би могла да знае тя за Хестър? Не бе възможно да се е запознала с момичето, нали? Нали? Дали Хестър бе още жива? Дали някак се бе промъкнала до Батмунк Гомпа? И дали сега се спотайваше из тези планини, готова да се качи на борда на Лондон отново, за да го убие, или дори да стори нещо лошо на дъщеря му?

Като отблъсва големите ръце на Генч, той казва:

— Ако нямате нищо против да пропуснете партито, момчета, може би си струва да изведем Елеватора от Тринайсетия етаж за една обиколка тази вечер. Просто в случай че тези дръзки глупаци от Лигата опитат да направят нещо.

— Прав сте, шефе! — Двамата авиатори не са очаквали с нетърпение приема при кмета на Лондон — всичката тази изискана храна и префърцунени приказки. Нищо не би ги развеселило повече от изгледите за един добър бой. Генч се качва до Пюзи и колата обръща посоката на движение, стряскайки инженери и охранители, като ги принуждава да й направят път. Валънтайн изглажда вратовръзката си и бързо се изкачва по стълбите към Централата на Гилдията.