Филип Рийв - Смъртоносни машини

— Никога досега не съм познавал човек с коса — каза й той един ден. — В Гилдията слагат химикали върху косите ни, когато постъпваме като чираци, затова те никога повече не израстват.

Катрин мислеше за бледия му гладък череп. Той също й харесваше. Някак му отиваше. Дали това означаваше да си влюбен? Не беше нещо голямо и изумително, което разбираш веднага, като в приказките, а нещо, което бавно пълзеше из теб на талази, докато един ден не се събудиш, за да откриеш, че съвсем неочаквано си влюбен в някого до уши, като например в един чирак инженер?

Искаше й се баща й да е тук, за да може да го попита.

Следобедите Бийвъс навличаше роба на историк, скриваше плешивата си глава под шапка и слизаше да помага на доктор Нанкароу, който се бе заел да пренарежда огромния запас от картини и рисунки на Музея и да прави снимки, в случай че кметът на Лондон реши да хвърли и тях в пещите. Тогава Катрин се скиташе из Музея с Куче по петите си, в търсене на нещата, които баща й бе открил при разкопките си. Перални машини, части от компютър, ръждивият гръден кош на някой Преследвач, всички тези предмети имаха етикети, които гласяха: „ Открито от господин Т. Валънтайн, археолог “. Тя си представяше как той внимателно ги е вдигал от земята, която ги е съхранявала, почиствал ги е, увивал ги е в кеневир, за да ги транспортира обратно в Лондон. „ Сигурно е направил същото и с фрагмента от МЕДУЗА, когато го е открил “, помисли си тя. Прошепна няколко молитви към Клио, уверена, че богинята сигурно се намира сред тези пропити от времето зали. „ Лондон има нужда от него! Аз имам нужда от него! Моля те, изпрати го невредим вкъщи и то скоро… “

Но онзи, който я отведе в раздела по Естествена история онази вечер, бе Куче, а не Клио. Той бе зърнал изложение на препарирани животни от далечния край на коридора и го бе прекосил, за да ги разгледа, а от дълбините на гърлото му се надигна ръмжене. Старият доктор Аркънгарт, който минаваше през залата на път за вкъщи, отстъпи назад неспокойно, но Кейт каза:

— Няма нищо страшно, докторе! Той е съвсем безопасен! — и коленичи до Куче, оглеждайки акулите и делфините, които се люлееха над главата й, и огромната надвиснала сянка на кита, който бе свален от въжетата си и подпрян на стената в дъното, преди вибрациите да са го разтрошили на парчета.

— Внушителен е, нали? — каза Аркънгарт, който вече се готвеше да изнесе лекция. — Син кит. Бил е обречен на изчезване заради лова през първата половина на 21-ви век. Или може би през 20-ти: архивите не са съвсем ясни. Дори нямаше да знаем как е изглеждал, ако госпожа Шоу не бе открила тези вкаменени кости…

Катрин си мислеше за нещо друго, но името „Шоу“ я накара да се огледа. Изложбеният сандък, който сочеше Аркънгарт, съдържаше скелет с кафеникави кости, а на един от прешлените бе опрян етикет с надпис: „ Кости на сан кит, открити от госпожа П. Шоу, археолог на свободна практика “.

Пандора Шоу, помисли си Катрин, припомняйки си името, което бе видяла в картотеката на Музея. Не Хестър. Естествено, че не . Но просто за да прекъсне готовността за лекция на доктор Аркънгарт, попита:

— Познавахте ли я? Пандора Шоу?

— Госпожа Шоу, да, да — кимна старецът. — Прекрасна дама. Тя беше археолог от Отвъдната Страна, приятелка на баща Ви. Естествено, в онези дни името й беше Рей…

— Пандора Рей? — Катрин знаеше това име. — В такъв случай тя е била асистентка на баща ми по време на пътуването му го Америка! Виждала съм снимката й в неговата книга!

— Точно така — каза Аркънгарт, леко намръщен заради прекъсването. — Археолог, както казах. Тя специализираше в областта Стара Техника, разбира се, но когато откриеше други неща, ни ги носеше — както и тези кости на кит. После се омъжи за онова приятелче Шоу и отиде да живее на някакво долнопробно островче в западния океан. Горкото момиче. Трагедия. Ужасно. Ужасно.

— Тя е починала, нали? — каза Катрин.

— Беше убита! — Аркънгарт драматично завъртя очи. — Преди шест-седем години. Чухме от един друг археолог. Убита в собствения си дом, заедно със съпруга й. Ужасна работа. Но, скъпа, добре ли си? Изглеждаш сякаш си видяла призрак!

Но Катрин не беше добре. В съзнанието й препускаха всички части от пъзела. Пандора Шоу е била убита преди седем години, по същото време, когато баща й е открил машината… Пандора авиаторката, археологът, жената, която бе ходила с него в Америка, когато е открил плановете за МЕДУЗА. И сега едно момиче Шоу, което иска да убие баща й…