Филип Рийв - Смъртоносни машини

— Батмунк Гомпа — заяви мис Фанг. — Градът на Вечната сила. Макар че хората, наричащи го така, никога не са чували за МЕДУЗА, разбира се.

Беше красиво. Том, когото винаги бяха учили, че статичните селища са мръсни, мизерни и изостанали места, отиде до прозореца да наблюдава, а Хестър дойде и притисна лице о стъклото до него, намираща се на сигурно място зад воала си и с почти момичешки вид.

— О! Изглеждат точно като скалите на Оук Айлънд, където гнездят морските птици! — извика тя. — Виж! Виж! — Долу, в основата на Стената, блестеше едно лазурно синьо езеро, изпъстрено от платната на кораби за развлечение. — Том, ще отидем да поплуваме, ще те науча как…

„ Джени Ханивър “ кацна сред няколко други търговски кораби на една котвена тераса по средата на Стената, а мис Фанг поведе Том и Хестър към един чакащ балон, който отново ги издигна нагоре покрай паркове и чайни към двореца на губернатора; древният манастир, чието име носеше Батмунк Гомпа, варосан и с множество прозорци, бе изсечен в стръмния склон на планината в края на Стената. Други балони приближаваха площадката за кацане над дворцовите градини, техните обвивки светеха ослепително на планинското слънце, а в една от полюшващите се кошници Том видя капитан Кора да маха с ръка.

Срещнаха се на площадката, младият авиатор кацна точно пред тях и се затича да прегърне мис Фанг и да помогне на приятелите й да слязат от люлеещата се гондола. Той бе долетял дотук от Еърхейвън на сутринта след нападението на Шрайк и изглеждаше смаян и щастлив да види, че Том и Хестър са живи. Обръщайки се към авиаторката, той каза:

— Губернаторът и неговите служители с нетърпение очакват доклада ти, Фенг Хуа. До нас достигнаха ужасяващи слухове за Лондон…

Беше хубаво да срещнеш едно приятелско лице в този странен нов град и Том закрачи редом с Кора, докато той водеше новодошлите нагоре по дългите стълби към входа на двореца. Спомни си, че бе видял един елегантен Ашеб 2100, закотвен на една от ниските платформи и попита:

— Това, което видяхме на пристана, твоята машина ли беше, онази с подпори от волска кожа?

Кора се засмя очарован.

— Онази стара въздушна гемия? Не, слава богу! Моят „ Мокеле Мбембе “ е военен кораб, Том. Всеки съюзник на Лигата предоставя кораб на Северния въздушен флот и те се съхраняват заедно тук горе. — Той спря и посочи, а Том видя блясъка на бронзовите врати далече горе, близо до върха на Стената. — Високите Орлови гнезда.

— Някой ден ще те заведем там горе, Том — обеща мис Фанг и ги поведе покрай монасите-войни, които охраняваха вратата, а после нататък през лабиринт от хладни каменни коридори. — Великите въздушни разрушители на Лигата са едно от чудесата на небесата! Но най-напред губернатор Кан трябва да чуе разказа на Хестър.

Губернатор Ермен Кан беше мил старец с издължено, печално лице на кротка овца. Той приветства всички в личната си квартира и им поднесе чай и меденки в една стая, чиито кръгли прозорци гледаха надолу към езерото Батмунк Нор, което блестеше сред късчета обработваема земя. В продължение на хилядолетия неговото семейство бе подпомагало набирането на войници за Защитната Стена и той изглеждаше смаян от новината, че всичките му оръжия и снаряди внезапно се оказваха безполезни.

— Никой град не може да мине през Батмунк Гомпа — продължаваше да повтаря той, докато стаята се изпълваше със служители, изгарящи от нетърпение да чуят съветите на авиаторката. — Скъпа Фенг Хуа, ако Лондон дръзне да ни доближи, ще го унищожим. Щом дойде на прицел — бум!

— Но нали точно това се опитвам да ви кажа! — извика нетърпеливо мис Фанг. — На Лондон не му се налага да идва на прицела на вашите оръжия. Кроум ще паркира града си на сто мили разстояние и ще превърне в пепел безценната ви Стена! Чухте разказа на Хестър. Смятам, че машината, която Валънтайн е откраднал от майка й е била част от древно оръдие — и онова, което се случи с Панцерщат-Байройт доказва, че Гилдията на инженерите е успяла да го реконструира в работен режим.

— Да, да — каза един офицер от артилерията, — така твърдите вие. Но можем ли в действителност да повярваме, че Кроум е намерил начин да реактивира нещо, което е било погребано още от Шейсетминутната война? Може би Панцерщат-Байройт е бил унищожен просто по някаква странна случайност.

— Да! — Губернатор Кан захихика с благодарност при тази идея. — Някой метеорит, или пък нещо като изтичане на газ… — Той поглади дългата си брада, напомняйки на Том за един от нервните стари историци в Музея в Лондон. — Може би градът на Кроум дори няма да дойде тук… Може би има предвид друга плячка?