Филип Рийв - Смъртоносни машини

На следващия ден Ана Фанг раздаде топчета от червеникава паста на своите пасажери.

— Стрито на прах индийско орехче — обясни тя, — смесено с няколко сушени листа от Нуево-Майа. Помагат на тези големи височини. Но недейте да свиквате да ги дъвчете, в противен случай зъбите ви ще станат червени като моите. — От зърнистата паста зъбите на Том изтръпнаха, но тя премахна лекото чувство на гадене и замаяност, които се надигаха в него, докато корабът летеше все по-нависоко, а и помогна за притъпяване на болката в счупените му ребра.

Сега миниатюрната сянка на „ Джени “ трепкаше над заснежени върхове, а пред тях се издигаха още по-високи върхове, бели остриета, надвиснали като мираж над облаците. Зад тях се простираше огромна висока планинска верига, после още една, по-висока от предишната. Том напрягаше очите си, взирайки се на юг с надеждата да зърне стария Чомолунгма, Еверест на Древните, но из високите Хималаи бушуваха бури и те бяха обгърнати в облаци.

Летяха в продължение на три дни из един черно-бял свят на сняг и ледници и из отвесните тъмни скали на младите планини, където Том и Хестър понякога трябваше да поемат управлението, докато Ана Фанг дремваше за малко на седалката до тях, тъй като се страхуваше да напуска летателната си палуба. И те продължаваха да се изкачват, докато накрая вече се плъзгаха по долните склонове на великата Жан Шан, най-високата от новите планини на земята, чиито върхове стърчаха в безграничния студ високо горе в небето. След това върховете започнаха да стават по-ниски, бели и красиви, а понякога помежду им се виждаше зелена долина, където огромни стада животни се пръсваха на всички страни с бясна скорост, чули звука от двигателите на въздушния кораб. Това бяха Райските планини, които се простираха на север и на изток и се спускаха надолу в далечината към степта и тайгата и блясъка на непроходими блата.

— Това е Шан Гуо на многото коне — каза Ана Фанг на Том и Хестър. — Надявах се да се оттегля тук, когато приключа с работата за Лигата. Сега предполагам, че цялата ще бъде погълната от Лондон; укрепленията ни ще бъдат взривени от МЕДУЗА, а селищата ни — погълнати, зелените хълмове ще зейнат разцепени и ще бъдат принудени да дадат минералите си, конете ще изчезнат, точно както и останалата част от света.

Том не смяташе, че идеята е толкова лоша, тъй като беше напълно естествено Движещите се градове накрая да се разпрострат по цялото земно кълбо. Но той не можеше да не харесва мис Фанг, дори и да беше агент член на Антитранспортната лига, и за да я утеши й каза:

— Колкото и могъща да е МЕДУЗА, на Лондон ще са му нужни години да си проправи път из тези величествени големи планини.

— Няма да се наложи — отвърна тя. — Виж.

Той погледна към мястото, накъдето тя сочеше, и видя пробив в планинската верига пред тях, широк проход, през който би могъл да се промъкне един град — с изключение на това, че разпростряла се напряко през него, толкова необятна, че на пръв поглед приличаше на поредния планински хребет, се намираше Защитната Стена.

Тя приличаше на стена от мрак, построена от огромни блокове вулканичен камък, укрепена от бронята на ръждиви градски платформи, чиито собственици се бяха осмелили да се изправят срещу й и бяха разгромени от стотиците ракетни батареи по западната й фасада. Върху заснежения й връх, на четири хиляди фута над дъното на долината, плющеше и се вееше бясно на вятъра знамето със счупеното колело, а слънчевата светлина огряваше бронираните оръдейни платформи и стоманени каски на войниците на Лигата.

— Само ако беше толкова силна, колкото изглежда — въздъхна авиаторката, насочвайки „ Джени Ханивър “ надолу към нея, правейки дълъг стремителен завой.

Малък летателен апарат, малко по-голям от моторизирано хвърчило, се рееше из въздуха и се приближи да ги посрещне и тя проведе кратък разговор по радиостанцията с неговия пилот. Той направи един кръг около „Джени“ и после с бръмчене продължи напред, превеждайки новодошлия над върха на Защитната Стена. Том погледна надолу към широките назъбени стени и лицата на войниците, гледащи нагоре — жълти, кафяви, черни и бели от всяка част на света, където статичните варвари все още се противопоставяха на Градския Дарвинизъм. После те изчезнаха. „ Джени “ се спускаше надолу по заслонената източна страна на Стената, и той видя, че това беше град, отвесен град със стотици тераси и балкони с прозорци, до един издълбани в черната скала, етаж върху етаж от магазини, казарми и къщи с балони и ярко оцветени хвърчила, носещи се нагоре-надолу сред тях като венчелистчета.