Филип Рийв - Смъртоносни машини

— Това е катастрофа! — съгласи се старият доктор Аркънгарт, кършейки кокалестите си ръце. — Вибрациите от тази ужасна машина съсипаха керамиката ми!

— О, за керамиката ли се косиш, Аркънгарт — озъби се Помрой, който виждаше колко разстроена е Катрин. — Ами Панцерщат-Байройт? Изгорял е до основи!

— Ето го резултатът от маниакалното увлечение на инженерите по Стара Техника! — каза професор Пютъртайд. — Безброй векове история, от която да се учим, а единственото, от което те се интересуват, са няколко старинни машини!

— А и какво изобщо са постигнали Древните със своите изобретения? — проплака Аркънгарт. — Просто са забъркали страшна каша в техния свят и са се самовзривили!

Останалите кимнаха тъжно.

— В Панцерщат-Байройт имаше страхотен музей — каза доктор Каруна.

— Предполагам, че са имали чудесни картини — съгласи се Нанкароу.

— Уникални образци от производството на ш-ш-шкафове от 30-ти век — проплака госпожица Плим и се отпусна тежко, обляна в сълзи върху неравното рамо на Аркънгарт.

— Трябва да извиниш горката Мойра, Катрин — прошепна Помрой. — Тази сутрин получи ужасни новини. Кроум е наредил нашата колекция от мебели да бъде натрошена, за да захранва пещите. Има недостиг на гориво, нали разбираш, в резултат от това налудничаво пътуване на изток.

Катрин едва ли би могла да бъде по-незаинтересована от мебели и керамика в този момент, но се чувстваше щастлива, че не е единственият човек в Лондон, ужасен от онова, което бе отприщил кметът. Тя си пое дълбоко дъх, после бързо обясни какво бяха чули в Инженериума — за МЕДУЗА и следващата стъпка от великия план на Кроум, нападението над Защитната Стена.

— Но това е ужасно! — прошепнаха те, когато тя приключи.

— Шан Гуо е велика и старинна култура, без значение дали е от Антитранспортната лига или не. Батмунк Гомпа не може да бъде взривен…!

— Помислете за всички онези храмове!

— Керамики!

— Светилища…

— Рисунки върху коприна…

— М-м-мебели!

— Помислете за хората ! — каза Катрин гневно. — Трябва да направим нещо!

— Да! Да! — съгласиха се те, а после всички я погледнаха с овчи погледи. След двадесет години, откакто Кроум управляваше, те нямаха представа как да се опълчат срещу Гилдията на инженерите.

— Но какво можем да направим? — попита накрая Помрой.

— Да кажем на хората какво става! — настоя Катрин. — Вие сте изпълняващ длъжността Главен историк. Свикайте събрание на Съвета! Накарайте ги да разберат колко нередно е това!

Помрой поклати глава.

— Няма да ме чуят, госпожице Валънтайн. Чухте овациите снощи.

— Но те се дължаха единствено на това, че Панцерщат-Байройт щеше да ни погълне! Когато научат за плановете на Кроум да насочи оръжието си срещу още един град…

— Просто ще аплодират още по-силно — въздъхна Помрой.

— И без друго е внедрил в останалите Гилдии свои поддръжници — отбеляза доктор Каруна. — Всички велики стари членове на Гилдиите ги няма — или са мъртви, или са пенсионирани, или пък са арестувани по негово нареждане. Дори и нашите собствени чираци са омагьосани от Старата Техника като инженерите, особено откакто Кроум пробута своя човек Валънтайн за Главен историк… О, не исках да Ви обидя, госпожице Катрин…

— Татко не е човек на Кроум — каза гневно Катрин. — Сигурна съм, че не е! Ако знаеше какво планира кметът, никога не би му помогнал. Може би затова бе изпратен на тази разузнавателна мисия, за да го отстрани от пътя си. Когато се прибере вкъщи и разбере това, ще направи нещо, за да го спре. Разбирате ли, именно той е открил МЕДУЗА преди всичко. Би бил ужасен да научи, че тя е убила всички онези хора. Той ще поиска да компенсира това, сигурна съм, че ще го направи!

Тя говореше толкова разпалено, че някои от историците й повярваха, дори и онези като доктор Каруна, чието повишение бе отложено, когато Кроум назначи Валънтайн начело на тяхната Гилдия. Що се отнася до Бийвъс Под, той я наблюдаваше с блеснали очи, обзет от чувство, което дори не можеше да назове; нещо, на което изобщо не го бяха учили в Научните Лаборатории. То накара цялото му тяло да потръпне.

Помрой бе първият, който заговори.

— Надявам се, че сте права, госпожице Валънтайн — каза той. — Защото той е единственият човек, който би могъл да помисли да се опълчи срещу кмета на Лондон. Трябва да изчакаме неговото завръщане.

— Но…

— Междувременно ние постигнахме съгласие да държим господин Под в безопасност тук в Музея. Може да спи горе в старата Транспортна зала и да помага на доктор Нанкароу да опише колекцията от произведения на изкуството, а ако инженерите дойдат да го търсят, ще му намерим скривалище. Това не е особено значим удар срещу Кроум, знам, че е така. Но, моля да ни разберете, Катрин; ние сме стари и уплашени и наистина няма какво повече да направим.