Филип Рийв - Смъртоносни машини

Том мълчеше. Гърдите го боляха, затова едва дишаше, а пък какво оставаше да говори. Но така или иначе, значката на палтото на авиаторката говореше, че разказите на Пийви са били верни: тя беше агент на Лигата. Той вече не бе очарован от любезното й отношение и звънливия й смях.

Тя извика нещо през рамо към чакащите ездачи и двама от тях скочиха от понитата си и ги поведоха напред, учудено зяпнали трупа на Шрайк.

— Трябва да ви оставя за известно време — обясни тя. — Ще закарам „ Джени “ на север да видя що за дяволска работа е осветила небето. Островитяните ще се грижат за вас. Можете ли да яздите?

Том никога преди не бе виждал кон, камо ли пък да бе сядал на такъв, но беше толкова замаян от болката и шока, че не би могъл да протестира, докато го качваха на седлото на едно малко рунтаво пони и го поведоха надолу. Той се озърна назад, за да намери Хестър и видя как тя се намръщи, прегърбена на седлото на друго пони. После групата ездачи я обгради плътно и той вече не я виждаше из тесните, претъпкани улички на кервансарая, където цели семейства бяха наизлезли пред къщите си, за да гледат северното небе, а между сградите се носеха прах и мръсотия, докато Еърхейвън се накланяше над главите им, изпробвайки роторите си един по един.

В една малка каменна къща му намериха място, на което да седне и един мъж в черно облекло и голям бял тюрбан прегледа ранените му гърди.

— Счупени са! — каза той ведро. — Аз съм Ибрахим Назгул, лекар. Четири от ребрата ти са доста потрошени!

Том кимна, замаян от болка и шок, но вече започваше да се чувства щастлив, че е жив и радостен, че тези хора не са диваците от Антитранспортната лига, каквито бе очаквал. Доктор Назгул превърза гърдите му, а съпругата му донесе димяща купа с овнешко задушено и помогна на Том да хапне, като го хранеше с лъжица. Светлина от фенер струеше от ъглите на стаята, а на вратата стояха децата на доктора и зяпаха Том с огромните си тъмни очи.

— Ти си герой! — обясни докторът. — Казват, че си се бил с железен джин, който би могъл да избие всички ни.

Том примигна сънливо насреща му. Почти бе забравил малката отвратителна битка на ръба на блатото: подробностите бързо избледняваха, като в сън. „ Убих Шрайк — помисли си той. — Добре де, той така или иначе беше вече мъртъв, технически погледнато, но все още беше човек. Имаше надежди, планове и мечти, а аз сложих край на всичко това. “ Той не се чувстваше като герой, а като убиец, и усещането за вина и срам не го напускаше, а помрачаваше сънищата му, когато главата му се отпусна над купата със задушено и той потъна в сън.

После се озова в друга стая, в меко легло, а през прозореца се виждаше бушуващо синьо-бяло небе и късче слънчева светлина трептеше по варосаната стена.

— Как се чувстваш, убиецо на Преследвачи? — попита един глас. Мис Фанг стоеше над него и го гледаше с нежната усмивка на ангел от стара картина.

Том отвърна:

— Всичко ме боли.

— Достатъчно добре ли си, за да пътуваш? „ Джени Ханивър “ чака, а и искам да съм далече преди залез-слънце. Можеш да ядеш, щом се издигнем във въздуха; приготвила съм жабешко в моята дупка, от истинска крастава жаба.

— Къде е Хестър? — попита Том замаяно.

— О, и тя ще дойде.

Той се изправи в леглото, потръпвайки при силната болка в гърдите и спомена за всичко, което се бе случило.

— Няма да отида никъде с тебе — каза той.

Авиаторката се засмя, сякаш смяташе, че той се шегува, после осъзна, че не е така и седна на леглото със загрижен вид.

— Том? Направила ли съм нещо, което да те разстрои?

— Работиш за Лигата! — каза той гневно. — Ти си шпионин, което не те прави по-добра от Валънтайн! Помогна ни, само защото си мислила, че ще ти кажем нещо за Лондон!

Усмивката на мис Фанг се стопи напълно.

— Том — каза тя благо, — помогнах ви, защото ви харесвам. А ако ти бе видял семейството си да изнемогва до смърт в робство на един безмилостен град, не би ли решил да помогнеш на Лигата в борбата й срещу Градския Дарвинизъм?

Тя се протегна, за да отметне сплетената му коса от челото, и Том си спомни нещо, което бе забравил — времето, когато беше малък и много болен и майка му седеше до него по същия начин. Но значката на Лигата продължаваше да стои на гърдите на мис Фанг, а раната от предателството на Валънтайн още бе прясна: той не би се оставил да го измамят за втори път с усмивки и вежливост.

— Ти убиваш хора! — каза той, като отблъсна ръката й. — Потопила си Марсилия…