Филип Рийв - Смъртоносни машини

— Госпожице Валънтайн! Какво става, в името на Куърк? Вижте какво са направили със „Свети Павел“ тези проклети нахалници инженерите!

Тя погледна нагоре. Металната орхидея се бе разтворила напълно, хвърляйки огромна сянка над площада. Само че не беше орхидея. Беше качулато, пламтящо нещо, подобно на качулката на някаква огромна кобра и се полюшваше в посока Панцерщат-Байройт.

— МЕДУЗА! — каза тя.

— Кой? — попита Чъдли Помрой.

Зави мощна сирена.

— О, моля ви! — проплака тя, обърната към закръгления историк. — Преследват ни! Ако хванат Бийвъс, не зная какво ще му се случи…

За щастие той не попита „Защо?“ или „Какво сте сторили?“, просто хвана Катрин с една ръка, а Бийвъс с другата и забързано ги поведе към гаража на Гилдията, където чакаше неговата кола. Докато шофьорът им помагаше да влязат, отряд охранители мина с тракане покрай тях, но не обърнаха внимание на Помрой и неговите спътници. Той скри качулката и престилката на Катрин под седалката си и накара Бийвъс Под да клекне на пода на колата. После се смести до Катрин на задната седалка и каза:

— Остави аз да говоря — докато колата излезе с мъркане на Патерностер Скуеър.

Пред станцията на елеватора имаше тълпа хора, смаяно зяпащи нещото, което бе изникнало от „Свети Павел“. Охраната спря колата, докато един млад инженер надничаше вътре. Помрой отвори един прозорец в стъкления капак и попита:

— Проблем ли има, колега?

— Пробив в Инженериума. Терористи от Антитранспортната лига…

— Ами, не проверявайте нас — засмя се Помрой. — Цяла нощ работих в кабинета си в сградата на Гилдията, а госпожица Валънтайн беше така добра да ми помогне да подредим едни документи…

— Въпреки това, сър, ще се наложи да претърся колата Ви.

— О, така ли! — извика Помрой. — Приличаме ли на терористи? Нямате ли си по-полезна работа в последната нощ на Лондон, когато по петите ни е един мръсен огромен общински център? Ще се оплача в Съвета при възможно най-тежки условия! Това е нечувано!

Мъжът изглеждаше неуверен, после кимна и отстъпи встрани, за да пусне Помрой и шофьорът му насочи колата към един чакащ товарен елеватор. Докато вратите се затваряха зад нея, Помрой въздъхна с облекчение.

— Тези проклети инженери! Без да се обиждате, чирак Под…

— Не се обиждам — отвърна Бийвъс с приглушен глас някъде отдолу.

— Благодаря Ви! — прошепна Катрин. — О, благодаря, че ни помогнахте!

— Няма за какво — засмя се Помрой. — Винаги се радвам да направя нещо, което би разтревожило лакеите на Кроум. Тази катедрала е на хиляда години, а те я превръщат в… в каквото и да са я превърнали, без дори да си направят труда да поискат разрешение… — Той нервно погледна Катрин и видя, че тя изобщо не го слуша. Попита мило: — Но какво изобщо направихте, за да ги разтревожите толкова, госпожице Валънтайн? Не сте длъжна да ми казвате, ако не искате, но ако Вие и приятелят Ви сте в беда и, ако един стар глупак като мене може да направи нещо…

Катрин усети как по лицето й се стичат сълзи на безпомощност.

— Моля Ви — каза тя. — Може ли просто да ни заведете вкъщи?

— Разбира се.

Те седяха сред неловко мълчание, докато автомобилът се движеше из улиците на Първи етаж в парка. В мрака беше пълно с тичащи и крещящи хора, които сочеха нагоре към катедралата. Но имаше и други тичащи: хора от охраната на инженерите, начело на отряд охранители. Когато колата спря пред Клио Хаус, Помрой слезе, за да изпрати Катрин до вратата. Тя сърдечно се сбогува с Бийвъс, шепнейки и го последва.

— Бихте ли откарали чирак Под до някоя станция на елеватор? — попита тя. — Трябва да се върне в Подземието.

Помрой изглеждаше притеснен.

— Не зная, госпожице Валънтайн — каза той. — Видяхте колко разтревожени са инженерите. Доколкото ги познавам, всичките им заводи и общежития вече са здраво заключени и в момента се извършват проверки от охраната. Вече може и да са разбрали, че липсва, както и две престилки и качулки.

— Искате да кажете, че не може да се върне? — Катрин усети, че й се завива свят при мисълта за това, което бе причинила на горкия Под. — Никога вече?

Помрой кимна.

— Тогава ще го подслоня при себе си в Клио Хаус! — реши Катрин.

— Той не е бездомно коте, скъпа.

— Но когато татко се прибере, ще може да оправи всичко, нали? Ще обясни на кмета, че Бийвъс няма нищо общо…

— Възможно е — съгласи се Помрой. — Баща ти е в много близки отношения с Гилдията на инженерите. Дори е прекалено близък, както казват някои. Но не мисля, че Клио Хаус е мястото, където да се подслони твоят приятел. Ще го заведа в Музея. Там има достатъчно място за него, а инженерите не биха могли да го потърсят, без предварително предупреждение.