Филип Рийв - Смъртоносни машини

— ХЕСТЪР — каза Шрайк дрезгаво и се отпусна тежко на колене, за да бъде лицето му на нивото на нейното. — КРОУМ МИ ОБЕЩА НЕЩО. НЕГОВИТЕ СЛУЖИТЕЛИ НАУЧИХА ТАЙНАТА НА МОЯТА СТРУКТУРА.

По врата на Том преминаха тръпки от страх.

— ЩЕ ЗАНЕСА ТЯЛОТО ТИ В ЛОНДОН — каза Шрайк на момичето. — КРОУМ ЩЕ ТЕ ВЪЗКРЕСИ КАТО ЖЕЛЯЗНА ЖЕНА. ПЛЪТТА ТИ ЩЕ БЪДЕ ЗАМЕНЕНА СЪС СТОМАНА, НЕРВИТЕ — С ЖИЦИ, МИСЛИТЕ ТИ — С ЕЛЕКТРИЧЕСТВО. ЩЕ БЪДЕШ КРАСИВА! ЩЕ БЪДЕШ МОЯ ПАРТНЬОРКА НАВЕКИ.

— Шрайк — изсумтя Хестър. — Кроум няма да иска да бъда възкресена…

— ЗАЩО НЕ? НИКОЙ НЯМА ДА ТЕ ПОЗНАЕ В НОВОТО ТИ ТЯЛО. НЯМА ДА ИМАШ СПОМЕНИ, ЧУВСТВА, НЯМА ДА ПРЕДСТАВЛЯВАШ ЗАПЛАХА ЗА НЕГО. НО АЗ ЩЕ ПОМНЯ ВМЕСТО ТЕБ, ДЪЩЕ МОЯ. ЗАЕДНО ЩЕ ПРЕСЛЕДВАМЕ ВАЛЪНТАЙН.

Хестър се засмя — странен, обезумял, ужасен звук, който накара Том да стисне зъби, когато стигна до мястото, където лежеше тялото на Мънго. Тежкият меч все още бе приклещен в юмрука на пирата. Той се протегна и започна да го освобождава. Поглеждайки нагоре, видя, че Хестър се бе приближила с една крачка към Преследвача. Тя наведе глава назад, оголвайки шията си, готова да посрещне ноктите му.

— Добре — каза тя. — Но пусни Том.

— ТОЙ ТРЯБВА ДА УМРЕ — настоя Шрайк. — ТОВА Е ЧАСТ ОТ СДЕЛКАТА МИ С КРОУМ. НЯМА ДА ГО ПОМНИШ, ЩОМ СЕ СЪБУДИШ В НОВОТО СИ ТЯЛО.

— О, Шрайк, моля те, недей — умоляваше го Хестър. — Кажи на Кроум, че е избягал, или че се е удавил, нещо такова, че е умрял някъде в Отвъдната Страна и не си могъл да го доведеш. Моля те.

Том стисна здраво меча, дръжката му бе още мокра от потта на Мънго. Сега, когато моментът бе настъпил, той беше толкова уплашен, че почти не можеше да диша, камо ли да се изправи срещу Преследвача. „ Не мога да го направя ! — мислеше си той. Аз съм историк, а не войн !“ Но не можеше да изостави Хестър, не и докато спазаряваше живота си срещу неговия. Той беше достатъчно близо, за да види страха в погледа й и ослепителния блясък на ноктите на Шрайк, докато се протягаше към нея.

— МНОГО ДОБРЕ — каза Преследвачът. И нежно погали лицето на Хестър с върховете на остриетата. — МОМЧЕТО МОЖЕ ДА ЖИВЕЕ. — Ръката му се отдръпна назад, за да нанесе удар. Хестър затвори окото си.

— Шрайк! — извика Том, хвърляйки се нагоре и напред с меча, протегнат сковано пред него, усещайки как зелената светлина се разлива по лицето му, докато чудовището се завърташе със съскане, за да го посрещне. Една желязна ръка се подаде и го захвърли назад. Той усети изгаряща болка в гърдите си и за миг беше сигурен, че е разцепен на две, но го бе ударила ръката на Преследвача, не острието и той се строполи на кълбо и се претърколи, пъшкайки от болка, в очакване да види как Шрайк го удря и после настъпва краят.

Но Шрайк беше на земята, а Хестър се бе навела над него и докато Том гледаше, окото на Преследвача трепна и нещо вътре в него експлодира с ослепителен блясък, последва пукот и нагоре се понесе кълбо дим. Дръжката на меча стърчеше от една от раните в гърдите му, пращейки сред сини искри.

— О, Шрайк! — прошепна Хестър.

Шрайк внимателно прибра ноктите си, за да може тя да хване ръката му. Из разпадащия му се мозък се понесоха неочаквани спомени и той внезапно разбра кой, е бил преди да го завлекат на операционната маса на Възкресението, за да го превърнат в Преследвач. Искаше да разкаже на Хестър и вдигна огромната си желязна глава към нея, но преди да успее да изтръгне думите, смъртта го връхлетя и този път не бе по-лесно от предишния.

Огромният железен труп остана да лежи в тишина и из въздуха се разнесе дим. В дъното на долината се чуваха рогове и Том видя група ездачи, които се изкачваха по хълма откъм кервансарая, обезпокоени от стрелбата. Те носеха копия и пламтящи факли и той не мислеше, че са приятелски настроени. Опита да се изправи, но от болката в гърдите едва не припадна.

Хестър чу как стене и се обърна към него.

— Защо го направи? — извика тя.

Том едва ли би бил по-изненадан, ако го бе зашлевила.

— Щеше да те убие! — възпротиви се той.

— Щеше да ме направи като себе си ! — изпищя Хестър, прегръщайки Шрайк. — Не чу ли какво каза? Щеше да ме превърне в онова, което винаги съм искала — без спомени, без чувства. Представи си изражението на Валънтайн, когато се върнех за него! О, защо продължаваш да се месиш ?

— Щеше да те превърне в чудовище! — Том чуваше как гласът му се извисява в писък, докато цялата му болка и страх прерастваха в гняв.

— Аз вече съм чудовище! — кресна тя.