Филип Рийв - Смъртоносни машини

Беше по-голямо, отколкото очакваше, и по-светло, озарено от стотици аргонови глобуси, които висяха в големия открит процеп в центъра на сградата подобно на планети, носещи се из космоса. Тя се огледа да види стълбище, но Бийвъс я дръпна за ръката и каза:

— Ще се качим с еднорелсова линия. Виж…

Инженерите се качваха в малки вагони за еднорелсови линии. Катрин и Бийвъс застанаха на опашката, вслушани в сподавените им разговори и скърцащото шумолене на престилките, допиращи се една в друга. Очите на Бийвъс бяха ококорени и уплашени зад очилата. Катрин се бе надявала, че ще успеят да намерят самостоятелен вагон, за да могат да поговорят, но край тях прииждаха все повече инженери и накрая тя се озова седнала в далечния край на претъпкан вагон, далече от него, здраво притисната сред група от изследователския отдел Маг-Лев.

— От коя част на Гилдията си, колега? — попита мъжът, седнал до нея.

— М-мм… — Катрин погледна Бийвъс като обезумяла, но той бе прекалено далече, за да й прошепне някакъв отговор. Тя изстреля първото нещо, което й дойде на ум. — Отдел К.

— Старата Туикси, а? — каза мъжът. — Чувам, че е постигнала смайващи резултати с нейните нови модели!

— О, да, много — отвърна тя. После вагонът потегли с поклащане и съседът й се обърна към прозореца, очарован от гледката вън.

Катрин бе очаквала във вагона да е като в елеватор, но скоростта и спираловидните движения го правеха много по-различно и за един миг тя трябваше да се концентрира максимално, за да не й прилошее. На другите инженери като че не им правеше впечатление.

— За какво мислиш, че ще бъде речта на кмета? — попита един от тях.

— Сигурно за МЕДУЗА — отвърна друг. — Чух, че се готвят за изпробване.

— Да се надяваме, че ще проработи — каза една жена, седнала точно пред Катрин. — В крайна сметка именно Валънтайн откри машината, а той е просто историк, нали разбирате. Не може да му се има доверие.

— О, Валънтайн е човек на кмета — каза друг. — Не се оставяйте да бъдете подведени от знака на Гилдията на историците. Той е предан като куче, стига да му даваме много пари и да си въобразява, че дъщеричката му от чужбина е дама от Хай Лондон.

Те обикаляха и обикаляха, минаваха през офиси и работилници, пълни със заети инженери, наподобяващи огромни кошери с насекоми. Вагонът спря на Петия етаж и Катрин слезе, все още червена от гняв заради казаното от останалите. Тя отново се присъедини към Бийвъс и всички заедно запристъпваха по хладни бели коридори и през висящи завеси от прозрачна пластмаса. Чуваше глъчката от гласове пред себе си и след няколко завоя те се озоваха в огромна аудитория. Бийвъс я поведе към място близо до един от изходите. Тя се огледа, за да види дали може да зърне надзирател Нимо, но беше невъзможно да го различи. Аудиторията представляваше море от бели престилки и плешиви или покрити с качулки глави, а през входовете непрекъснато прииждаха още хора.

— Виж! — просъска Бийвъс, като я ръгна с лакът. — Това е доктор Туикс, за която ти говорех! — Той сочеше една набита, закръглена като буре жена, която заемаше мястото си на първия ред, разговаряйки оживено със съседите си. — Всички висши членове на Гилдията са тук! Туикс, Чъб, Гарстанг…, а ето го и доктор Вамбрейс, шефът на охраната!

Катрин започна да усеща страх. Ако не бе маскирана на входа, би могла да се измъкне като при някакъв глупав номер, но сега се намираше дълбоко в лоното на Инженерите и усещаше, че предстои да стане нещо важно. Напомни си, че дори и да я разкриеха, инженерите никога не биха посмели да сторят нещо лошо на дъщерята на Тадеуш Валънтайн. Опита се да не мисли какво биха сторили на Бийвъс.

Накрая вратите бяха затворени, а осветлението — приглушено. В залата настъпи тишина, изпълнена с очакване, нарушавана единствено от плъзгащите се крака на петстотинте инженери, които се изправяха.

Катрин и Бийвъс скочиха заедно с тях, надничайки към сцената над раменете на хората пред тях. Магнъс Кроум стоеше зад малка катедра, а студеният му поглед обходи публиката. За миг той сякаш гледаше право в Катрин и се наложи тя да си припомни, че едва ли би могъл да я разпознае, не и с качулката, очилата и високата яка на престилката, която бе вдигнала нагоре.

— Можете да седнете — каза Кроум и изчака докато се настанят, преди да продължи. — Това е светъл ден за нашата Гилдия, приятели.

През залата премина вълна на оживление, която не отмина и Катрин. Кроум им даде знак да замълчат.