Филип Рийв - Смъртоносни машини

Той спря. Бяха стигнали до края на коридора, а наоколо нямаше никакви релси. Пред тях имаше три врати. Две от тях бяха заключени, а третата водеше към тесен балкон, който стърчеше навън от едната страна на Инженериума, високо над Патерностер Скуеър.

— Ами сега? — попита Катрин, чувайки собствения си глас, който звучеше висок и немощен от страх, а Бийвъс, също толкова нервно, отвърна:

— Не знам.

Тя излезе на балкона да си поеме въздух. Луната беше на небето, но бе забулена от леки облаци и ръмеше хладен дъждец. Катрин свали очилата си и остави дъжда да се стича по лицето й, щастлива от факта, че се е избавила от топлината и зловонните химикали. Замисли се за баща си. Дали наистина бе открил МЕДУЗА? Бийвъс беше прав, Кроум нямаше основания да лъже. Горкият татко! Сега сигурно е във въздуха, някъде над заснежените върхове на Шан Гуо. Само ако имаше начин да го предупреди какво възнамеряват да направят с неговото откритие!

През огрения от луната площад се понесе нисък механичен тътен. Тя погледна надолу към мокрите платформи, но не можа да види източника на този звук. После нещо я накара да вдигне поглед към „Свети Павел“. Тя ахна.

— Бийвъс! Виж!

Бавно, като разцъфващо, могъщо цвете, куполът на древната катедрала се разтвори.

Дали Преследвачът бе пристигнал току-що, или ги бе наблюдавал как се карат, мрачен и неподвижен върху осеяния с камъни хълм, самият той наподобяващ камък? Той направи крачка напред, а мократа трева димеше под краката му.

— МОИ СА.

Пиратите се извърнаха, а автоматът на Магс изстрелваше трасиращи снаряди по железния човек, докато ръчното оръдие на Мънго пробиваше черни дупки в бронята му, а Еймс гърмеше с револвера си. Приклещен в капана на този огън, Шрайк се олюля за миг. После бавно, като човек движещ се срещу силен вятър, тръгна напред. По бронята му искряха куршуми, а палтото му се разкъса на парчета. От дупките, направени от оръдието, излизаше нещо, което би могло да е кръв, или грес. Той протегна ръце и от тях се показа първо един, а после още един железен нокът. После приближи Магс и от гърлото й излезе задавен стон, тя отстъпи назад сред орловата папрат и падна. Еймс захвърли пистолета си на земята и хукна да бяга, но изведнъж Шрайк се озова зад него и той остана на място, зяпнал в шепата червени шипове, които се подаваха от гърдите му.

Пистолетът на Мънго беше празен. Той го хвърли встрани и извади меча си, но преди да успее да го размаха, Шрайк го бе сграбчил за косата и изви главата му назад, отсичайки врата му с един покосяващ удар.

— Том — каза Хестър. — Бягай !

Шрайк хвърли главата встрани и закрачи напред, а Том побягна. Не му се искаше да го прави; знаеше, че няма смисъл и че трябва да остане до Хестър, но краката му бяха на друго мнение, цялото му тяло искаше само да бъде далече от ужасното, сеещо смърт нещо, което го приближаваше по хълма. После земята под краката му потъна; той се гмурна сред студена кал и падна, претърколи се и спря до един голям камък на ръба на същото блато, което бе погълнало Крайслър Пийви.

Погледна назад. Преследвачът стоеше сред пръснатите наоколо тела. Над тях беше Еърхейвън, изпробваше двигателите си един по един, а светлините му хвърляха студени отражения върху неговия посребрен от луната череп.

Хестър стоеше с лице към него, смело заела позиция. Том си помисли „ Тя се опитва да ме спаси! Печели време, за да мога да избягам! Но не мога да го оставя да я убие просто така, не мога !“

Пренебрегвайки безбройните гласове на тялото си, които все така му крещяха да бяга, той започна да пълзи обратно нагоре по хълма.

— ХЕСТЪР ШОУ — чу той гласа на Шрайк, който се губеше и прекъсваше като лош запис. От дупките в гърдите на Преследвача със съскане излизаше пара, а от тялото му капеше черна кръв и гной, която клокочеше в ъглите на устата му.

— Ще ме убиеш ли? — попита момичето.

Шрайк кимна с огромната си глава само веднъж.

— ЗА СЪВСЕМ КРАТКО ВРЕМЕ.

— Какво искаш да кажеш?

Дългата му уста се разтегли встрани в усмивка.

— НИЕ С ТЕБЕ СИ ПРИЛИЧАМЕ, ТИ И АЗ. РАЗБРАХ ГО ВЕДНАГА, ЩОМ ТЕ НАМЕРИХ ОНЗИ ДЕН НА БРЕГА. СЛЕД КАТО МЕ НАПУСНА, САМОТАТА…

— Трябваше да замина, Шрайк — прошепна тя. — Не бях част от твоята колекция.

— БЕШЕ МИ СКЪПА.

„ Нещо не е наред с него “ — помисли си Том, докато бавно напредваше по хълма. Преследвачите не са създадени да изпитваш чувства . Той помнеше какво беше учил за лудостта у Възкръсналите. Това, което висеше от тръбите по главата на Шрайк, водорасло ли беше? Дали мозъкът му беше ръждясал? В гърдите му проблясваха искри зад дупките от куршуми…