Филип Рийв - Смъртоносни машини

— Ако не бях го направила, щеше да нападне Стоте острова, като убие или вземе в робство стотици повече хора, отколкото аз удавих с малката си бомба.

— И си удушила… Стафидата 3на еди-къде си!

— Султана на Палау Пинанг? — Усмивката се върна отново на лицето. — Не съм я удушила! Какво ужасно предположение! Просто й счупих врата. Тя позволяваше на земноводни плаващи градове да зареждат с гориво на острова й, така че се отървахме от нея.

Том не разбираше кое е толкова смешно в цялата история. Спомни си хората на Рийлънд да лежат отпуснати в сенките на въздушното пристанище в Стейнс и мис Фанг, която му каза, че просто са в безсъзнание.

— Може и да не съм по-добра от Валънтайн — продължи тя, — но между нас двамата има разлика. Валънтайн се е опитал да ви убие, а аз искам да ви оставя живи. Е, ще дойдеш ли с мен?

— Къде? — попита подозрително Том.

— В Шан Гуо — отвърна тя. — Готова съм да се обзаложа, че онова, което освети снощи небето има нещо общо с това, което Валънтайн е откраднал от майката на Хестър. А и разбрах, че Лондон се движи право към Защитната Стена.

Том бе смаян. Дали кметът на Лондон наистина бе открил начин да наруши границите на Лигата? Ако бе така, това представляваше най-добрата новина от години! Що се отнася до ходенето в Шан Гуо, това беше сърцето на Антитранспортната лига, последното място на този свят, където би отишъл един порядъчен лондончанин.

— Няма да сторя нищо, което би ти помогнало да навредиш на Лондон — каза й той. — Той продължава да бъде мой дом.

— Разбира се — отвърна тя. — Но ако Стената бъде нападната, не мислиш ли, че хората, които живеят зад нея, заслужават шанса да се измъкнат? Смятам да ги предупредя за опасността, пред която са изправени и искам Хестър да дойде с мен и да разкаже своята част от историята. А Хестър ще дойде, само ако и ти дойдеш.

Том се засмя и установи, че боли.

— Не съм на това мнение! — каза той. — Хестър ме мрази!

— Глупости — изсмя се мис Фанг. — Тя много те харесва. Нима не прекара половината нощ в разкази за това колко мил си бил и колко невероятно смел си, за да убиеш онзи човек-машина?

— Така ли? — изчерви се Том, изведнъж изпълнен с гордост. Той не смяташе, че някога ще свикне с Хестър Шоу и нейните непостоянни настроения. Въпреки това, тя бе най-близко до приятел от всичко, което имаше в този огромен, озадачаващ свят и още си спомняше как бе молила Шрайк за живота му. Където и да отиваше тя, той трябваше да я последва: дори и сред безжалостните дълбини на Лигата; дори и в Шан Гуо.

— Добре — каза той. — Ще дойда.

В Лондон вали равномерен дъжд, падащ от ниското, ранено небе, вали достатъчно силно, за да отмие снега и да размаже калта под коловозите на града, превръщайки я в гъста жълта тиня, но недостатъчно, за да загаси огньовете на Панцерщат-Байройт, които все още пламтят като титанична клада далече на северозапад.

Магнъс Кроум стои върху бруления от ветрове покрив на Инженериума и наблюдава издигащия се дим. Жена-чирак държи чадър над главата му, а зад нея чакат шест високи неподвижни силуета, облечени в черен вариант на гумените престилки на Гилдията. Терористите, проникнали в Инженериума предишната нощ, все още не са заловени, а охраната е подсилена: отсега нататък кметът на Лондон няма да ходи никъде без новия си бодигард; първата партида от Преследвачи на доктор Туикс.

Един разузнавателен кораб на Гилдията се полюшва над главите им и каца. Доктор Вамбрейс, шефът на охраната, слиза от него и забързано се приближава към мястото, където чака кметът, а гумената му престилка се развява силно на вятъра.

— Е, докторе? — пита нетърпеливо Кроум. — Какво видяхте? Успяхте ли да кацнете?

Вамбрейс клати глава.

— Навсякъде из останките още горят пожари. Но ние кръжахме възможно най-близо, колкото се осмелихме, и направихме снимки. Горните етажи са се разтопили и са се стоварили върху долните и по всичко личи, че котлите и резервоарите за гориво са експлодирали при първия допир на нашия енергиен лъч.

Кроум кима.

— Имаше ли оцелели?

— Няколко признака на живот, между етажите, но иначе… — Очите на охранителя се разширяват зад дебелите стъкла на очилата му, наподобявайки две медузи в аквариум. Неговият отдел винаги изгаря от желание да открива нови изобретателни начини за убиване на хора и той все още е развълнуван от мисълта за спаружените, овъглени силуети, които бе видял да изпълват улиците и площадите на Панцерщат-Байройт, много от които още стояха изправени, застинали като долнопробни статуи при вида на МЕДУЗА.