Филип Рийв - Смъртоносни машини

Тънбридж Уийлс бе улучен и гореше, но снарядите на „Джени Ханивър“ бяха прекалено малки, за да му нанесат сериозни поражения, и сега, когато елементът на изненада бе изчезнал, мис Фанг не се осмели да рискува да нападне отново. Предградието се понесе шумно на изток, избутвайки гъста вълна от пламтяща вода пред себе си. Том вече виждаше светлините на Черния остров, по крайбрежието мъждукаха фенери. По-близо, между острова и предградието, светеше друга група светлини.

— Лодки! — извика Мънго, надничайки през мерника на пушката си.

Пийви отиде и застана до прозореца, докато въжетата се вееха на прииждащия бриз. — Рибарски флот! — изръмжа той, а в гласа му звучеше задоволство. — Първото ястие за тази вечер; ще ги хапнем за аперитив . Това са вашите предястия, банда.

Рибарските лодки се пръснаха, когато Тънбридж Уийлс ги доближи. Побягнаха с вдигнати допълнителни платна към закрилата на брега, но една, по-голяма и бавна от останалите, се отклони от курса, носена от вятъра.

— Ще я хванем — изръмжа Пийви, а Магс предаде заповедта по интеркома. Предградието леко промени курса, двигателите трещяха. Отвесните скали на Черния остров изпълниха небето пред тях, закривайки звездите на изток. Ами ако там горе има оръдия ? — помисли си Том — но дори и да имаше, останаха безмълвни. Той виждаше пред себе си бялата диря, оставена от лодката, а отвъд нея, бледа линия от разбивачи, разположени по брега…

После се появиха още разбивачи, само че по-наблизо, точно пред тях, а Хестър крещеше:

— Пийви! Това е капан!

След това всички го разбраха, но беше твърде късно. Със своя плитък кил рибарската лодка се носеше безпроблемно из рифа, но огромният тежък корпус на Тънбридж Уийлс се удари с пълна скорост и острите скали пробиха долната му част. Предградието се олюля и заседна, като изхвърли Том от мястото му и го търкулна, удряйки го силно в краката на масата с картите. Двигателите угаснаха и в последвалата зловеща тишина един клаксон нададе вой като подплашен бик.

Том изпълзя до прозореца. Ниско долу той видя как улиците ставаха тъмни, докато през парапетите нахлу огромен прилив вода. Бели гейзери от пяна бликнаха през решетките от наводнената палуба и се смесиха с белотата. Видя черни петънца от падащи предмети и миниатюрни борещи се фигурки. Лодката бе много далече, променила курса, за да се полюбува на добре свършената работа. Сто ярда морска шир деляха обреченото предградие от стръмните брегове на острова.

Една ръка сграбчи рамото му, като го повлече към изхода.

— Ти идваш с мен, Томи, моето момче — озъби се Крайслър Пийви, грабвайки голяма пушка от една лавица в стената, мятайки я през рамо. — Ти също, Еймси, Мънго, Магс, с мен сте…

Последваха го, като пиратите образуваха плътен защитен клуп около своя кмет, докато той забързано повлече Том по стълбите. Хестър куцукаше зад тях. Долу се чуваха писъци и уплашени лица ги зяпаха от платформата на третия етаж, където водата вече бе стигнала до коленете.

— Напуснете града! — извика Пийви. — Първо жените и кметовете!

Нахълтаха в личните му покои, където дъщеря му стоеше вкопчена в уплашените си братя и сестри. Пийви не й обърна внимание и заджапа из водата към един скрин в ъгъла, намръщен и съсредоточен, докато въртеше по всевъзможни начини ключалката, за да уцели точната комбинация. Скринът се отвори внезапно, той извади малък оранжев вързоп и после те отново тръгнаха и излязоха на балкона, където морето вече преливаше през парапета. Том се опита да се върне в стаята с намерението да помогне на Кортина и децата, но Пийви съвсем ги беше забравил. Той хвърли сред вълните вързопа, който се разгъна със загадъчно съскане, превръщайки се в малка кръгла спасителна лодка.

— Качвай се! — сопна се той, сграбчил Том, бутайки го към лодката.

— Но…

— Качвай се! — С един ритник отзад той се озова претърколен през перилата на балкона, а после на огъващото се гумено дъно на лодката. Последва го Мънго, после останалите се скупчиха толкова бързо, че лодката потъна дълбоко и през фалшборда нахлу вода. — О! О! О! — плачеше Кортина Пийви някъде далече вляво, но докато Том успее да се измъкне изпод господин Еймс, предградието вече бе много далече, кърмата му бе потънала, а носът сочеше високо към нощното небе. Той се огледа за Хестър и я откри свита до себе си. Маймуната на Пийви бърбореше нещо от страх, скачайки нагоре-надолу по главата му.

— О! О! О! — долитаха далечните викове и се виждаше бяла пяна, десетки цамбуркания сред пяната, докато хората скачаха през парапета, както и никому ненужните дрипи на въздушните възглавници. От двете страни на лодката се вкопчваха ръце, а Мънго и Пийви ги отблъскваха. Обезумели пръсти пляскаха из надигащите се вълни към тях, затова Джани Магс се изправи и стреля със своята картечница, а навсякъде из лодката се пенеше червена вода. Предградието потъваше все по-стремително. Появи се стълб от пара, когато морето нахлу в котлите му и после, с внезапна, шокираща скорост, то потъна. Водата кипеше и се надигаше. За миг се чуха викове, вяли викове за помощ, кратък тътен от стрелба, докато един плаващ къс от предградието минаваше от ръка в ръка и по-продължителен тътен, когато няколко пирати с късмет си проправиха път към брега.