Филип Рийв - Смъртоносни машини

— Мамка му! Откъде знаеш за МЕДУЗА? — Лицето на Бийвъс стана още по-бледо. — Никой не би трябвало да е чувал за това!

— Защо? — попита Катрин. — За какво става въпрос? Ако не се отнася за тези нови Преследвачи…

— Това е голямата тайна на Гилдията — прошепна Бийвъс. — Дори чираците не подозират за нея. Но съм чувал надзирателите да си говорят за това. Всеки път, когато нещо се обърка или градът е в беда, те започват да шушнат как всичко ще се оправи, когато събудим МЕДУЗА. Като тази седмица, когато ни преследват. Всички бягат наоколо в паника и смятат, че е дошъл краят на Лондон, но най-високопоставените инженери просто си казват: „МЕДУЗА ще оправи нещата“. Ето защо свикват тази голяма среща в Инженериума днес. Магнъс Кроум ще прави изявление.

Катрин потрепери, като си помисли за Инженериума и мистериозните неща, които се случваха зад черните му прозорци. И тогава като че ли започна да се досеща за неприятностите на баща си. МЕДУЗА. Всичко трябваше да е свързано с МЕДУЗА.

Наведе се по-близо до момчето и прошепна:

— Бийвъс, слушай! Ще ходиш ли на тази среща? Можеш ли да ми кажеш какво е обявил Кроум?

— О, не, мис… искам да кажа Кейт. Не! Аз не съм пълноправен член на Гилдията. Никой чирак…

— Не можеш ли да се вмъкнеш? Имам чувството, че се случва нещо лошо и смятам, че МЕДУЗА е в дъното на всичко това.

— Съжалявам, мис — отвърна Бийвъс, като поклати глава. — Не бих посмял. Не искам да ме убият или да ме захвърлят на Най-горния етаж и да ме превърнат в Преследвач.

— Тогава помогни на мен да отида! — помоли Катрин нетърпеливо. Тя се пресегна през масата, за да хване ръката му и той трепна при допира й, и се отдръпна, взирайки се удивен в пръстите си, като че ли не бе очаквал, че някой изобщо би го докоснал. Катрин го задържа, нежно взимайки и двете му треперещи ръце в своите и погледна дълбоко в очите му.

— Трябва да разбера какво наистина иска да направи Кроум — обясни тя. — В името на баща ми. Моля те, Бийвъс. Трябва да проникна в Инженериума!

Няколко часа по-късно, когато вечерната мъгла се издигна над Ръждивите блата, Тънбридж Уийлс се затъркаля надолу към морето. Там се спря за малко, взирайки се към тъмния, неправилен грозд острови, който изгря пред него от сребърната вода. Над водата се стрелкаха ята птици и докато предградието спираше двигателите си, пляскането на крилата им се разнесе над тинята. По бреговете ритмично се плискаха малки вълнички, а източният вятър свиреше през тънката, сива трева. Освен това не се разнасяха никакви други звуци, нямаше никакво друго движение, никаква светлина или следи от дим на пътуващ град из блатата или морето.

— Натсуърти! — изкрещя Крайслър Пийви, застанал с телескоп пред лицето на прозореца на наблюдателния мостик, високо горе в Градския съвет. — Къде е това момче? Извикайте Натсуърти!

Когато група от неговите пирати въведоха Том и Хестър, той се обърна към тях с широка усмивка и му подаде телескопа с думите:

— Хвърли поглед, Томи! Казах ли ти, че ще те доведа дотук! Казах ти, че ще те прекарам през тези блата, нали?! Виж сега къде стигнахме!

Том погледна телескопа и го постави на окото си, примигвайки от трептящите, замъглени кръгове, докато го фокусираше. Видя дузина малки островчета, блещукащи в морето отпред и един по-голям, който се мержелееше на изток като гърба на някакво огромно праисторическо чудовище, порещо вълните.

Той махна телескопа и сви рамене.

— Но там няма нищо…

На Тънбридж Уийлс му отне повече от седмица да си проправи път през мочурището и макар че Крайслър Пийви изглеждаше на Том в невероятно приповдигнато настроение, той все още не му бе обяснил какво очаква да намери от другата страна. Неговите хора също не знаеха, но бяха достатъчно щастливи да залавят малките градчета, които бяха потърсили убежище в лабиринта на Ръждивите блата — полустатични местенца с покрити с мъх колелета и нежни, красиви резби върху дървените им части. Бяха толкова малки, че почти не си струваше да се ловуват, но Тънбридж Уийлс все пак ги поглъщаше и убиваше или поробваше жителите им, като окачваше красивите им резби по своите улици.

Това беше ужасно, объркващо време за Том. Досега беше вярвал, че Градският Дарвинизъм е благородна, красива система, но не можеше да види нищо благородно или красиво в Тънбридж Уийлс.

Все още бе почитан гост в Градския съвет, както и Хестър, макар че Пийви очевидно не разбираше привързаността му към белязаното, мрачно, мълчаливо момиче.