Филип Рийв - Смъртоносни машини

— Защо не поканиш моята Кортина? — започна да го убеждава една вечер той, седейки до него в старата градска съвещателна зала, която сега беше трапезария. — Или някое от онези момичета, които хванахме при последната плячка? Хубавки са, а и не знаят и дума на англиш, така че могат да ти…

„Хестър не ми е приятелка“, искаше да му каже Том, но и не искаше да излиза с дъщерята на кмета, а знаеше, че Пийви няма да разбере истината — че е влюбен в образа на Катрин Валънтайн, чието лице грееше в съзнанието му като фар през цялото време на пътуването му. Затова отвърна:

— Хестър и аз сме преживели много заедно, г-н Пийви. Обещах да й помогна да намери Лондон.

— Но това е било преди — възрази кметът. — Сега сте жители на Тънбридж Уийлс. Ти ще останеш тук с мен, като син, какъвто никога не съм имал и просто ми се ще да си намериш по-хубаво момиче. Нали се сещаш, като дама.

Том погледна през купчината маси и видя как другите пирати се взират в него и го сочат с ножовете си. Знаеше, че никога няма да го приемат. Те го мразеха за това, че живее в лукс, а той не можеше да ги вини за това.

По-късно в малката стая, която споделяше с Хестър, той каза:

— Трябва да напуснем този град. Пиратите не ни харесват и започват да се уморяват от всички тези приказки на Пийви за обноски и прочее. Дори не ми се ще да си мисля какво ще се случи с нас, ако се разбунтуват.

— Нека да изчакаме и да видим — промърмори момичето, сгушено в един отдалечен ъгъл. — Пийви е корав и ще успее да удържи момчетата си, докато не намерим онзи голям град, който им е обещал. Но Куърк знае кой ще е той!

— Ще научим утре — каза Том, потъвайки в неспокоен сън. — Утре по това време тези ужасни блата вече ще са зад нас…

По същото време на другия ден ужасните блата наистина бяха зад тях. Когато навигаторите на Пийви разпънаха картите си на наблюдателния мостик, по стълбите на Градския съвет отекна странен, свистящ звук. Том се взря нагоре в лицата на оръженосците на Пийви, докато те се трупаха около масите, но освен Хестър никой не изглеждаше да го е чул. Тя погледна нервно към него и сви рамене.

Навигаторът бе слаб, очилат мъж на име мистър Еймс. Някога бил учител в предградието, което бе погълнал Пийви. Сега той щастливо се бе уредил в новия си живот на пират — беше далече по-забавно, а и парите бяха повече, а главорезите на Пийви бяха по-възпитани от повечето от някогашните му ученици. Поглаждайки картите с дългата си, слаба ръка, той каза:

— Това е бил ловен район на стотици от малките водни градове, но те всички са се изяли един друг и сега Антитракционистките заселници са започнали да слизат от планините и да се установяват по острови като този…

Том се приближи. Огромното затворено Казашко море проблясваше с хиляди острови, но този, който сочеше Еймс бе най-големият — с неправилна форма на диамант и диаметър около двадесет километра. Не можеше да си представи какво в него би могло да е толкова интересно, а и повечето от другите пирати също изглеждаха озадачени, но Пийви се подсмихваше и доволно потриваше ръце една в друга.

— Черният остров — каза той. — Не изглежда нищо особено, нали? Но ще ви направи богати, момчета, богати! След тази нощ, старият Тънбридж Уийлс ще може да се установи като порядъчен град.

— Как? — попита Мънго, пиратът, който вярваше най-малко на Крайслър Пийви и най-много мразеше Том. — Там няма нищо, Пийви. Само няколко стари дървета и разни безполезни мъхчета.

— Какви са тези мъхчета? — прошепна Том на Хестър.

— Има предвид хората, които живеят в статичните селища — отвърна тя. — Нали знаеш, като в онази поговорка „Пътуващ град мъх не събира“…

— Фактът, дами и господа — обяви Пийви, — е, че на Черния остров има нещо. Преди няколко дни — точно преди да пристигнеш тук, Том, свалихме един въздушен кораб, който се рееше над блатата. Неговият екипаж ми каза нещо много интересно, преди да ги убием. Изглежда в Еърхейвън е имало голяма битка — огньове, повреда на двигатели, изтичане на газ, цялото място било толкова лошо повредено, че не можело да остане в небето, а трябвало да се приземи за поправка. И къде мислите, че се е приземило?

— На Черния остров — предположи Том, досещайки се по алчната усмивка на Пийви.

— Точно така, Томи, моето момче! Там има истински въздушен кервансарай, където въздушните конвои да презареждат по пътя си към земите на Лигата на юг от планините. Точно там се е приземил и Еърхейвън. Смятат, че са в безопасност с морето около тях и мъхнатите им приятелчета. Но не и от Тънбридж Уийлс.