Филип Рийв - Смъртоносни машини

Вълна от въодушевление се разпростря сред пиратите. Том се обърна към Хестър, но тя се взираше през морето към отдалечения остров. Едната му половина бе ужасена от мисълта, че красивият летящ град лежи порутен там и чака да бъде изяден, а другата се чудеше как, по дяволите, Пийви планира да го докопа.

— По местата, любими мои! — изрева пиратът кмет. — Запалете двигателите! Заредете оръдията! До сутринта ще бъдем богати!!

Пиратите се разпръснаха, за да изпълнят заповедите му, и Том изтича до прозореца. Навън вече бе почти тъмно, а последното зловещо сияние на залеза осветяваше небето над блатата. Но улиците на Тънбридж Уийлс бяха залени от светлина и навсякъде из очертанията на предградието се появяваха огромни оранжеви форми, растящи като гъби след дъжд. Сега Том разбра какво е било свистенето от горната палуба. Докато Пийви говореше, неговият град забързано изпомпваше въздух в товарните камери и в надуваемите гумени ризи.

— Да поплуваме! — изкрещя кметът, застанал в своя люлеещ се стол и даде сигнал за запалване на двигателите.

Огромните мотори се събудиха за живот, струя от отработени газове изпълни въздуха и Тънбридж Уийлс се втурна напред през плажа и към морето.

В началото всичко вървеше добре. Нищо не помръдваше из тъмните води, докато Тънбридж Уийлс се придвижваше с пухтене на изток, и пред тях Черният остров непрекъснато растеше. Том отвори малък страничен прозорец на мостика и застана там, усещайки соления нощен въздух, който се изливаше върху му, докато бе обзет от странно вълнение. Виждаше как пиратите се събират на пазарния площад в предния край на предградието, приготвили абордажни куки и стълби, тъй като Еърхейвън щеше да се окаже твърде голям, за да се побере в челюстите — щеше да се наложи да го вземат със сила и да го разфасоват в свободното си време. Идеята не му допадаше, особено когато си спомни, че неговите приятели авиатори може би все още бяха там, но светът бе такъв — в него един град поглъщаше друг, в крайна сметка — и имаше нещо вълнуващо в касапското безумие на плана на Пийви.

И после внезапно нещо падна от небето и експлодира на пазарния площад, в платформата зейна черна дупка, а мъжете, които бе наблюдавал, вече не стояха там. Други мъже тичаха с кофи и пожарогасители в ръка.

— Въздушен кораб! Въздушен кораб! Въздушен кораб! — крещеше някой, а после се появиха още хвърчащи предмети и сградите из цялото предградие се взривяваха, а хората се мятаха високо във въздуха като някакви полудели акробати.

— В името на Черния Пит! — извика Пийви, затичал се към взривения наблюдателен прозорец и взрян в димящите улици. Маймуната скачаше нагоре-надолу по раменете му, дърдорейки. — Тези мъхчета са по-добре организирани, отколкото смятахме — каза той. — Бързо, включете прожекторите!

Над града се извисиха два пръста от светлина, проправяйки си път из обвитото в дим небе. Там, където се съединяваха, Том видя голям извисяващ се силует, който за кратко проблесна в червено. Оръдията на предградието се издигнаха Нагоре и изстреляха отекващ залп, а из плаващите облаци се понесоха трептящи пламъци.

— Пропуснахте! — изсъска Пийви, който се взираше в телескопа си. — По дяволите, трябваше да се досетя, че Еърхейвън ще изпрати разузнавателни кораби. И ако не греша, това беше старата ръждива кошница на онази вещица Фанг!

— „ Джени Ханивър “! — ахна Том.

— Няма нужда да си толкова доволен от този факт — озъби се Пийви. — Тя е заплаха за нас. Не си ли чувал за Цветето на Вятъра?

Том не бе разказал на кмета-пират за приключенията си на борда на Еърхейвън. Той опита да прикрие щастието си от мисълта, че мис Фанг е още жива и каза:

— Чувал съм за нея. Тя е въздушен търговец…

— О, така ли? — потропа Пийви по палубата. — Смяташ ли, че един търговец би носил подобни оръдия на борда си? Тя е един от най-висшите агенти на Антитранспортната лига. Не би се спряла пред нищо, за да нанесе удар по бедните транспортни градове като нас. Именно тя постави бомбата, сравнила със земята Марсилия и тя удуши горката Султана от Палау Пинанг. Ръцете й са опръскани с кръвта на хиляди убити хора! Но все пак ние ще й дадем да разбере, нали, Томи, момчето ми? Ще си сготвя гулаш от червата й! Ще окача трупа й и ще го хвърля на мишеловите! Мънго! Пого! Магс! Ще има допълнителни глезотии за онзи, който уцели червения кораб!

Никой не уцели червения кораб, той бе далече извън обсега им, носеше се с бръмчене към Черния остров, за да предупреди Еърхейвън за приближаващата опасност. Но Том едва ли би могъл да изпита по-голяма мъка и гняв, ако бе видял кораба да пада, избухнал в пламъци. Значи това бе причината, поради която мис Фанг го бе спасила и се държеше толкова любезно с него! Единственото, което е искала, е била информация за Лигата — а приятелят й, капитан Кора, също е бил замесен в това и му е разказал онези приказки за нея, само за да спечели съчувствието му. Слава на Куърк, че не бе успял да й каже нищо!