Филип Рийв - Смъртоносни машини

— Казахте, че имате нужда от помощта ми… — подкани го Катрин.

— Да — отвърна Бийвъс. Той хвърли поглед през рамо, сякаш да провери, че никой не ги наблюдава. — Става въпрос за онова, за което питахте. Не можех да Ви отговоря долу в Резервоарите с канални нечистотии. Не и когато Нимо ни гледаше. Вече си имах достатъчно неприятности, задето опитах да помогна на онзи нещастник…

Тъмните му очи отново бяха пълни със сълзи и на Катрин й се стори странно, че един инженер може да плаче толкова лесно.

— Бийвъс, ти нямаш вина — каза тя. — Та какво за онова момиче? Видя ли я?

Бийвъс кимна и мислено се върна към онази нощ, когато Лондон погълна Солтхук.

— Видях как изтича покрай мен, а онзи чирак историк я гонеше. Той извика за помощ, затова се затичах след него. После видях, че момичето се обърна, щом стигна до отходните тръби. Имаше нещо странно в лицето й…

Катрин кимна.

— Продължавай.

— Чух я да му крещи нещо. Не можах да разбера всичко на фона на боботещите двигатели и шума от Демонтажните помещения. Но тя каза нещо за баща Ви, мис. А после се посочи с пръст и каза „нещо, нещо, нещо Хестър Шоу“. И после скочи.

— И повлече горкия Том със себе си.

— Не, мис. Той остана там и имаше глупав вид. После димът се спусна и не можах да видя нищо и следващото, което разбрах бе, че навсякъде има полицаи, затова изчезнах. Не биваше да напускам поста си, нали разбирате, затова не можех да кажа на никого какво съм видял.

— Но казвате на мен — каза Катрин.

— Да, мис — изчерви се чиракът.

— Хестър Шоу? — Катрин прехвърляше името в съзнанието си, но то не й говореше нищо. Нито пък разбираше описанието на събитията, което той бе направил — то по никакъв начин не се връзваше с онова, дадено от баща й. Бийвъс сигурно е допуснал грешка, реши тя.

Чиракът отново се огледа нервно, после снижи гласа си до шепот.

— Наистина ли имахте предвид онова, което казахте за баща си, мис? Би ли могъл да направи нещо, за да помогне на затворниците?

— Ще го направи, когато му разкажа какво става — обеща Катрин. — Сигурна съм, че не знае. Но няма нужда да ме наричате мис; казвам се Катрин, Кейт.

— Добре — каза Бийвъс тържествено. — Кейт. — Той отново се усмихна, но продължаваше да изглежда разтревожен. — Аз съм лоялен към Гилдията — обясни той. — Никога не съм искал да бъда нещо различно от Инженер. Но никога не съм очаквал, че ще бъда разпределен в експерименталния затвор. Че ще държа хората в килии и ще ги карам да работят в Подземието, както и че ще газя из онези резервоари с фекалии — това не е работа за инженер. Това е просто жестоко. Правя, каквото мога, за да им помогна, но не мога да направя много, а надзирателите просто искат да ги накарат да работят до смърт, а после да ги пратят в Отдел К в найлонови чували, така че дори и мъртви, те не могат да намерят покой.

— Какъв е този Отдел К? — попита Катрин, припомняйки си как Нимо бе накарал другия чирак да млъкне, щом го спомена. — Част от затвора ли е?

— О, не. Намира се горе в Инженерното отделение. Това е един вид експериментален отдел, ръководен от доктор Туикс.

— За какво използват труповете? — попита нервно Катрин, без изобщо да е сигурна, че иска да знае.

Бийвъс Под леко пребледня.

— Това са само слухове, мис, но някои хора от Гилдията твърдят, че там правят Преследвачи. Възкресени мъже.

— Света Клио! — Катрин се сети за онова, което я бяха учили за Преследвачите. Знаеше, че баща й бе изкопал няколко ръждясали скелета, които да бъдат изучени от Инженерите, но й бе казал, че те се интересуват единствено от електрически мозъци. Беше ли възможно наистина да се опитват да правят нови?

— Защо? — попита. — Искам да кажа, те са били войни, нали така? Нещо като човешки танкове, построени за някоя древна война…

— Идеални работници, мис — каза Бийвъс, ококорил очи. — Те не се нуждаят от храна, дрехи или жилища, и когато няма работа, която да вършат, можете просто да ги изключите и да ги наредите в някой склад, където по-лесно да ги съхранявате. Гилдията казва, че в бъдеще всеки, който умре на долните етажи, ще бъде възкресяван и изобщо няма да се нуждаем от живи хора, освен за надзиратели.

— Но това е ужасно! — протестира Катрин. — Лондон ще се превърне в град на мъртви!

Бийвъс Под сви рамене.

— Долу в Подземието вече е така. Просто ти казвам това, което съм чувал. Кроум иска да се създават Преследвачи и затова доктор Туикс прави така с телата от нашия отдел.

— Сигурна съм, че ако хората знаят за този ужасен план… — започна Катрин, но после в ума й се стрелна една идея. — Има ли си той кодово име? Наричат го МЕДУЗА, нали?