Филип Рийв - Смъртоносни машини

Пийви се усмихна под мустак, облягайки се на решетките.

— Лъскаво е, нали? — каза той. — Това място погълна моя град преди няколко години. Един ден връхлетя и го погълна целия. Само че бяха слаба работа: не бяха включили в сметката мен и моите момчета. Ние офейкахме от подземието и превзехме всичко. Назначихме кмета и градския съвет да работят като огняри на собствените си котли, настанихме се в удобните им къщички и луксозния им Градски съвет. Това беше краят на клошарството за мен! Вече съм истински кмет. Негова милост Крайслър Пийви, на Вашите услуги!

Том потръпна, представяйки си ужасните неща, които по всяка вероятност се бяха случили тук, когато главорезите на Пийви бяха дошли на власт, но Хестър само кимна, сякаш бе впечатлена.

— Поздравления! — каза тя. — Това е хубав град. Бърз, искам да кажа. Добре устроен. Макар че поемаш риск. Ако твоята плячка не бе спряла на мястото, където го направи, щеше да се гмурнеш направо в дълбините на Ръждивата вода и да потънеш като камък.

Пийви махна пренебрежително с ръка в отговор на нейното предупреждение.

— Не и Тънбридж, сладурче. Предградието е специално. Блатата и мочурищата не ни притесняват. В тези блата се крият тлъсти градове, а там, където планирам да отида после, има още по-тлъста плячка.

Хестър кимна.

— А какво ще кажеш да ни освободиш? — попита тя небрежно. — При цялата плячка, която предстои да уловиш, вероятно би могъл да ползваш двама добри издръжливи помощника горе.

— Ха-ха! — изсмя се Пийви. — Добър опит, Хети, но нямаш късмет. През последните няколко години плячката е оскъдна. Нужен ми е целият улов и кльопачка, до които мога да се добера, само за да направя момчетата щастливи, а те няма да се зарадват, ако започна да водя нови лица на борда. А най-вече такива ужасни лица като твоето. — Той отново измуча от смях и се огледа да види дали членовете на охраната му са се присъединили. Маймуната изтича и се качи на главата му, където клекна и започна да кряска.

— Но ти имаш нужда от мен, Пийви! — каза му Хестър, забравила в отчаянието си за Том. — Не съм мекушава. Сигурно съм по-издръжлива от половината от най-добрите ти хора. Ще се боря за място горе, ако трябва…

— О, добре мога да те използвам — съгласи се Пийви. — Но не горе. Нужна ми е помощ в машинните отделения. Съжалявам, Хети! — Той се извърна и кимна на жената с роговете. — Окови ги, Магс, и ги заведи в ямите с роби.

Хестър се отпусна прегърбена и отчаяна на пода на клетката. Том я докосна по рамото, но тя раздразнено го отблъсна. Той погледна през нея, докато Пийви вървеше из опръсканите с кръв дворове, а пиратите се приближаваха към клетката, въоръжени с пистолети и окови. За свое собствено учудване, той се чувстваше повече ядосан, отколкото уплашен. След всичко, което бяха преживели, в крайна сметка щяха да станат роби! Не беше честно ! Преди да е осъзнал какво прави, той се изправи на крака и заудря мазните решетки и се чу да крещи с някакъв странен, немощен глас:

— НЕ!

Пийви се обърна. Веждите му се вдигнаха към неравното му чело като гъсеници, изкачващи планина.

— НЕ! — извика Том отново. — Вие я познавате, а тя Ви помоли за помощ и сте длъжен да й помогнете! Вие сте просто един страхливец, поглъщащ градове, които не могат да избягат и убивате хора или ги захвърляте в ями с роби, защото прекалено много Ви е страх от собствените ви хора, за да им помогнете!

Магс и останалите бодигардове вдигнаха оръжията си и погледнаха Пийви в очакване да нареди да пръснат наглия затворник на парчета. Но той просто стоеше и зяпаше, а после се приближи бавно към клетката.

— Какво каза? — попита той.

Том отстъпи крачка назад. Когато опита да проговори отново, думите не му идваха.

— Ти си от Лондон, нали? — попита Пийви. — Винаги бих познал този акцент! А и не си от Долните квартали. От кой етаж идваш?

— В-втори — заекна Том.

— Втори етаж? — Пийви огледа свитата си. — Чухте ли това? Та това е почти Хай Лондон! Този човек е джентълмен от Хай Лондон. Защо искаше да захвърлиш такъв човек в ареста, Магс?

— Но Вие казахте… — възпротиви се Магс.

— Няма значение какво съм КАЗАЛ — изкрещя Пийви. — Извадете го оттам!

Жената с роговете започна нервно да отключва вратата, която се отвори с плъзгане, а останалите пирати сграбчиха Том и го извлякоха от клетката. Пийви ги отблъсна встрани и започна да почиства прахта от дрехите му с някаква груба нежност, като мърмореше:

— И това не е начинът, по който да се отнасяте към един джентълмен! Спанър, върни му якето!