Филип Рийв - Смъртоносни машини

Хестър му направи знак да мълчи и го поведе към обвитата в мъгла кърма, където видя висока сграда, която би трябвало да бъде Градският съвет. Щом се приближиха, те прочетоха табелата над входа, която гласеше:

Добре дошли в

ТЪНБРИДЖ УИЙЛЗ

Население: 500 467212

И продължава да нараства!

Над нея се вееше черно-бяло знаме с ухилен череп и две кръстосани кости.

— Велики Куърк! — ахна Том. — Това е пиратско предградие!

И внезапно, откъм мъгливите странични улички около тях, започнаха да прииждат мъже и жени, опърпани, както и самия град, мършави, жестоки и със свиреп поглед, а в ръцете си носеха най-големите пистолети, които някога бе виждал.

С отпътуването на пиратското предградие, над Ръждивата вода отново става тихо. Тишината е нарушавана единствено от звуците на малки животинки, движещи се сред тръстиката. После тинята в една от дълбоките следи от колело започва да клокочи, надига се и избълва нагоре гърчещия се врат на Шрайк.

Той е отнесен надълбоко в тинята като пищящо колче за палатка, смлян е, стрит и усукан. Цялата му лява ръка виси на няколко разнищени жици; десният му крак отказва да му служи. Едното му око е тъмно и сляпо, а образът, който другото вижда, е замъглен, поради което той непрекъснато трябва да тръска глава, за да го проясни. Част от паметта му е изгубена, но останалата е непокътната. Докато излиза от следите от колелата на предградието, той си припомня древните войни, за които е бил създаден. При Хил 20 оръдията Тесла пукаха като ледени светкавици, обгръщайки го в огън, докато плътта му започна да цвърти върху железните кости. Но той оцеля. Той е последният от Бригадата „Лазарус“ и винаги оцелява. Ще е нужно много повече от това да бъде прегазен от няколко градчета, за да бъде унищожен.

Бавно, бавно, той си проправя път към по-твърда почва, души, разузнава и оглежда наоколо, докато се уверява, че Хестър се е отървала жива. Той много се гордее с нея. Желанието на сърцето му! Скоро пак ще я открие и това ще сложи край на самотата на вечния му живот.

Предградието е оставило дълбоки бразди из околността. Ще бъде лесно да ги проследи, дори ако кракът му само се влачи безполезно, дори без едно око и с изневеряващ ум. Преследвачът отмята глава назад и изревава своя ловен вик сред пустите мочурища.

Лондон продължаваше да се движи ден подир ден, проправяйки си път из континента, някога известен като Европа, сякаш някъде напред го очакваше фантастична награда. Но единственото, което наблюдателните постове съзряха, откакто градът погълна Солтхук, бяха няколко миниатюрни клошарски градчета, а Магнъс Кроум дори не промени курса, за да ги залови. Хората започнаха да се тревожат и се питаха помежду си на какво си мисли, че си играе кметът. Никога досега не бе предвиждано Лондон да стигне толкова далече и при това толкова бързо. Плъзнаха слухове за недостиг на храна, а горещината от двигателите проникваше през платформите, докато хората започнаха да говорят, че можеш да си изпържиш яйца по тротоарите на Шести етаж.

Долу в Подземието горещината беше ужасяваща и когато Катрин слезе от елеватора на Тартаръс Роу, се почувства така, сякаш току-що е влязла във фурна. Никога преди не бе влизала толкова навътре в Подземието и за известно време остана да мига на стълбите на входа на елеватора, замаяна от шума и тъмнината. Беше оставила греещото над Съркъл Парк слънце горе на Първи етаж, както и хладния ветрец, поклащащ розовите храсти. А тук долу групи мъже тичаха насам-натам, свиреха клаксони и огромни цистерни с гориво пъплеха около нея на път към пещите.

За момент й се дощя да си отиде вкъщи, но знаеше, че трябва да направи онова, заради което бе дошла тук, заради баща си. Тук долу никой не я позна. Минувачите се цупеха, щом ги помолеше да я упътят, а някакви работници, излезли в почивка, се излежаваха по тротоарите, подсвиркваха, когато мина покрай тях и извикаха:

— Здрасти, бебчо! — И: — Откъде си купи тази шапка?

Як бригадир я избута встрани, за да мине група оковани затворници. От храмовете под тръбите за гориво злокобно се хилеха статуи на Черния Пит, гърбавият бог на машинните отделения и комините. Катрин вдигна брадичка и продължи да стиска здраво каишката на Куче, щастлива, че е тук, за да я пази.

Но тя знаеше, че това е единственото място, където можеше да се надява да открие истината. Сега, когато баща й бе заминал, Том бе изчезнал или мъртъв, а Магнъс Кроум отказваше да говори, в Лондон бе останал само един човек, който би могъл да знае тайната на белязаното момиче.