Филип Рийв - Смъртоносни машини

— Мис Фанг! — извика Том. За момент той обмисли идеята да се върне, но знаеше достатъчно за Преследвачите, за да разбере, че не може да направи нищо. Побягна след Хестър, прескачайки купчина тела на вратата и излезе навън в сенките и здрача, сред уплашената, събираща се тълпа. Една сирена виеше печално. В бриза се усещаше остър дим и откъм електроцентралата той видя трепкащия пламък на онова, от което всички авиатори се бояха най-много: огън!

— Не разбирам — изохка Хестър, говорейки си сама, не на Том. — Той не би ме убил, не и мене! — Но не спираше да тича и те се втурнаха заедно към Кей седем, където ги очакваше „Джени Ханивър“.

Но Шрайк вече се бе погрижил малкият кораб да не пътува тази нощ. Обвивката бе повредена, кожухът на двигателя в десния борд бе разбит и зееше подобно на стара консерва, а изпокъсаните жици, разпилени по кея, наподобяваха спагети. Сред тях лежеше изпотрошеното тяло на момчето, на което мис Фанг бе платила да охранява кораба.

Том стоеше взрян в останките от кораба. Зад него се чуха слабо приближаващи се стъпки, ечащи по металната платформа: бум, бум, бум.

Той се огледа за Хестър и откри, че я няма. Видя я да куца из пристана и да бяга надолу и осъзна, че въздушният град застрашително се накланя. Том извика името й и се затича подире й до съседния пристан. Един опърпан на вид балон току-що бе пристигнал там, а от него се изсипаха група стреснати туристи, които не бяха сигурни дали тъмнината и виковете означаваха извънреден случай или бяха някакъв карнавал. Хестър си проби път с рамене през тълпата и сграбчи пилота на балона за очилата, като го повдигна от мястото, където седеше. Кошницата се отдръпна от кея, когато тя скочи вътре.

— Спрете! Крадци! Похитители! — крещеше пилотът, но Том чуваше единствено слабото, ужасяващо бум, бум, бум , което бързо се приближаваше по Търговската улица.

— Том! Хайде!

Той събра цялата си смелост и скочи след Хестър. Тя бърникаше из котвените въжета, когато той се приземи на пода на кошницата.

— Изхвърли всичко през борда — извика му тя.

Той направи това, което му бе казано и балонът се издигна нагоре, изравнявайки се с прозорците на първия етаж, после с покривите и със заострения връх на Сейнт Майкълс. Скоро Еърхейвън се превърна в неясна поничка, отдалечаваща се зад тях и потъваща долу, и Шрайк бе само едно петънце, а зелените му очи светеха, докато се промъкваше по кея, гледайки как се отдалечават.

През тъмната епоха преди зората на Транспортната ера, номадските империи се бяха сражавали помежду си из вулканичния лабиринт на Европа. Именно те бяха конструирали Преследвачите, извличайки мъртви бойци от бойните полета и съживявайки ги заедно със странни машини от Стара Техника в нервните им системи.

Империите отдавна бяха забравени, но не и ужасните Възкръснали. Том си спомняше как си е играл на такъв, когато бе дете в сиропиталището на Гилдията, стъпвайки тежко с протегнати напред ръце, викайки: „Аз съм Пре-сле-двач! У-ни-що-жа-вам!“, докато мис Плим не дойде да го предупреди да не вдига шум.

Но той никога не бе очаквал да срещне такъв.

Когато откраднатият балон се понесе на изток, благодарение на нощния вятър, той седна треперейки в люлеещата се кошница, извърнат странично, за да не може Хестър да види мокрото петно на панталона му, и каза:

— Мислех, че те са загинали преди стотици години! Мислех, че са унищожени в битки или че са полудели и сами са се разкъсали…

— Не и Шрайк — отвърна Хестър.

— А и той те познаваше !

— Разбира се — каза тя. — Ние сме стари приятели, Шрайк и аз.

Беше се запознала с него на сутринта след смъртта на родителите си, сутринта, в която се събуди на бреговете на Ловния Район под шепота на дъжда. Нямаше представа как се е озовала там, а болката в главата й бе толкова силна, че едва можеше да се движи или мисли.

Наблизо се намираше най-малкият и мръсен град, който някога бе виждала. Хора с големи плетени кошници на гръб излизаха от него по стълби и мостчета и пресяваха плаващи останки от потънали кораби, носени от прилива, преди да се върнат с кошници, пълни с отпадъци и речни наноси. Няколко от тях отнесоха гребната лодка на баща й и не след дълго откриха Хестър. Дойдоха двама мъже и я загледаха. Единият бе типичен клошар, дребен и мръсен, с остатъци от стара таратайка натрупани в кошницата му. След като я бе изучавал с поглед известно време, той отстъпи назад и каза на своя спътник: