Филип Рийв - Смъртоносни машини

— Вижте! — каза той, сочейки върховете на покривите. — Ето я флотската борса, а това е църквата „Свети Майкъл Небесни“, има такава картина в Музея! — Но мис Фанг я бе виждала много, много пъти, а Хестър само се намръщи на тълпите върху кея и скри лицето си.

Авиаторката заключи „Джени“ с ключа, висящ на каишка на врата й. Когато едно малко босоного момче изтича към тях, дръпна палтото й и каза:

— Да Ви пазя ли кораба, госпожо? — тя се засмя и пусна три квадратни бронзови монети в дланта му.

— Няма да позволя на никого да се навърта наоколо! — обеща момчето, заемайки поста си край мостчето. Появиха се униформени пристанищни служители, които се усмихнаха на мис Фанг, но огледаха подозрително новите й незначителни приятели. Те се увериха, че новодошлите нямат метални бомбета на обувките си или запалени цигари в ръце, после ги поведоха към офиса на пристанището, където огромни, некрасиво написани табели настоятелно призоваваха:

„Пушенето забранено“.

„Изключете всички електрически уреди“.

„Не предизвиквайте отделянето на искри“.

Искрите бяха кошмарът на аеронавтиката, защото имаше опасност да подпалят газа в обвивките на корабите. В Еърхейвън дори прекалено интензивното ресане на косата бе сериозно престъпление и всички новопристигнали трябваше да подписват строги споразумения за безопасност и да убедят управителя на пристанището, че няма вероятност да се подпалят.

Накрая им позволиха да се качат по метална стълба към Търговската улица. Единствената главна улица в Еърхейвън представляваше обръч от платформи от олекотена сплав, оградени от магазини и сергии, бакалии, кафенета и авиаторски хотели. Том се въртеше непрекъснато в опит да погълне всичко и да се увери, че ще го запомни завинаги. Върху всеки покрив видя въртящи се турбини, които преработваха вятъра, за да захранват главната електроцентрала и механици, катерещи се като паяци по огромните корпуси на двигателите. Въздухът направо тежеше от екзотичните миризми на чуждестранна храна и накъдето и да погледнеше, виждаше авиатори, крачещи с предпазливата увереност на хора, прекарали целия си живот в небето, чиито дълги палта се развяваха зад тях като кожени криле.

Мис Фанг посочи завоя на Търговската улица и една сграда с табела с формата на въздушен кораб.

— Това е „Мехът и гондолата“ — каза тя на своите спътници. — Ще ви купя обяд, а после ще намерим някой дружелюбен капитан, който да ви закара до Лондон.

Запътиха се нататък. Авиаторката ги водеше, а Хестър се криеше от света зад вдигнатата си ръка. Том все така се оглеждаше учудено и смяташе, че е жалко, дето приключенията му скоро щяха да приключат и дори не забеляза един „Гошоук 90“, който кръжеше сред пасаж от по-големи съдове, в очакване на свободна ниша. Но дори да го бе забелязал, нямаше да успее да разчете регистрационния му номер от това разстояние, или да види обозначителните знаци върху обвивката, които изобразяваха червеното колело на Гилдията на инженерите.

Гостоприемницата бе голяма, мрачна и оживена. Стените бяха украсени с макети на въздушни кораби, поставени в бутилки и с витлата на прочути древни небесни клипери, чиито имена бяха старателно изписани върху остриетата: Надежна, Небесна мишка и Невидим червей . Около металните маси се трупаха авиатори, разговарящи за товари и цената на газа. Сред тях имаше хора от Джейн, Тибет и Хоза, Инюит и Еър-Туарег, както и облечени в кожа исполини от Ледената Пустош. Едно момиче от Югур свиреше „Въздушна серенада“ на четирийсет струнната си китара, а от време на време по един високоговорител съобщаваха:

— Пристигащи на платформа три. „Идиът Уинд“ директно от Нуево-Майанските Палатинати, натоварен с шоколад и ванилия — или: — Всички пътници да се качат на платформа седем; „Май Широна“ отпътува за Архангел…

Ана Фанг спря при малък олтар точно до вратата и отправи благодарностите си към боговете на небето за благополучното пътуване. Богът на Авиаторите беше дружелюбен на вид тип — обемистата червена статуя при олтара напомняше на Том за Чъдли Помрой, но неговата съпруга, Дамата на Високите Небеса, бе жестока и коварна. Ако я обидеха, тя бе в състояние да докара урагани или да взриви мях с газ. Ана й направи дар от оризови сладки и пари за късмет, а Том и Хестър кимнаха в знак на благодарност просто за всеки случай.

Когато вдигнаха поглед, авиаторката вече се отдалечаваше от тях, забързана към група авиатори, седнали на маса в ъгъла.