Филип Рийв - Смъртоносни машини

— Кора! — извика тя и докато успеят да я настигнат, един красив африканец вече я въртеше около себе си, говорейки бързо на Еърсперанто. Том бе почти сигурен, че я чу да споменава МЕДУЗА, когато погледна назад към него и Хестър, но докато те се приближиха, разговорът вече се водеше на английски и африканецът казваше:

— Движехме се със силен попътен вятър през целия път от Загуа! — като отърси червен пясък от Сахара от каската си, за да го докаже.

Това беше капитан Кора от бойния кораб „Мокеле Мбембе“, който идваше от един статичен анклав в Лунните Планини, съюзник на Антитранспортната лига. Сега пътуваше за Шан Гуо, за да започне служебна обиколка из огромната крепост на Лигата в Батмунк Гомпа. Първоначално Том бе шокиран от факта, че седи на една маса с войн от Лигата, но Кора изглеждаше добър човек, мил и любезен, както и самата мис Фанг. Докато тя поръчваше храна, той им представи приятелите си — високият мрачен мъж бе Нилс Линдстром от Гардън Еърплейн Трап, а красивата смееща се арабка бе Ясмина Рашид от палмирския капер „Зайнаб“. Не след дълго всички авиатори се смееха в един глас, припомняйки си битки от Стоте острова и пиянски празненства в авиаторския квартал на Панцерщат-Линц, а между тези истории Ана Фанг побутваше чиниите към гостите си.

— Още малко съселче в тесто, Том? Хестър, опитай малко от този дяволски прилеп!

Докато Том ровеше из тази странна чуждоземна храна в чинията му с двете дървени пръчки, дадени му вместо нож и вилица, Кора се наведе по-близо и каза тихо:

— Та значи ти и приятелката ти пътувате с „Джени“, така ли?

— Не, не! — побърза да го увери Том. — Тоест, не, тя не ми е приятелка и не, ние сме просто пасажери… — Той ровичкаше из някаква каша от скакалец и попита: — Познавате ли добре мис Фанг?

— О, да! — изсмя се Кора. — Цялата въздушна гилдия я познава. А също и цялата Лига, естествено. В Шан Гуо я наричат Фенг Хуа, Горската съсънка.

Том се чудеше защо мис Фанг има специално име в Шан Гуо, но преди да успее да попита, Кора продължи:

— Знаете ли, че тя сама построи „Джени Ханивър“? Когато бе малко момиченце, тя и родителите й бяха сполетени от лошия късмет да живеят на борда на един град, погълнат от Архангел. Принудиха ги да работят като роби във въздушните корабостроителници там и с течение на годините тя успя да отмъкне един двигател, после и лост за управление, докато не построи със собствени усилия „Джени Ханивър“ и не избяга.

Том беше впечатлен.

— Не ни го е казвала — промърмори Том, вече гледащ на авиаторката с други очи.

— Тя не говори за това — отвърна Кора. — Родителите й не доживяха да избягат с нея. Видя ги да умират в робските зандани.

Том изпита прилив на съчувствие към бедната мис Фанг, сираче като него самия. Затова ли се смееше непрекъснато, за да прикрие мъката си? И затова ли бе спасила Хестър и него, да ги избави от участта на родителите си? Той й се усмихна възможно най-мило. Тя улови погледа му и се усмихна в отговор, подавайки му чиния с извити черни крачка.

— Ето, Том, опитай тарантула соте…

— Пристигане на платформа четиринайсет! — изрева високоговорителят над главите им. — Въздушен кораб от Лондон GE 47, превозващ само пасажери.

Том скочи на крака и столът му се катурна назад с трясък. Той помнеше малките бързи разузнавачески кораби, с които Инженерите проучваха коловозите на Лондон и повърхностната му структура, и си припомни, че бяха безименни, имаха само регистрационни кодове и всички започваха с GE.

— Пратили са хора по петите ни! — изпъшка той.

Мис Фанг също се изправяше на крака.

— Може да е просто съвпадение — каза тя. — Сигурно има много кораби от Лондон. А и дори Валънтайн да е пратил някого по петите ви, тук сте сред приятели. Ние сме повече от достойни за вашите ужасни бийфбургери.

— Бийфитъри — поправи я Том механично, макар да знаеше, че тя умишлено бе допуснала тази грешка, просто за да намали напрежението. Видя, че Хестър се усмихна и се зарадва, че тя е тук, твърдо решен да я защити.

После осветлението угасна.

Последваха викове, дюдюкания, трясъци от падаща стъклария в кухните. Прозорците се превърнаха в замъглени мрачни сенки, изрязани от тъмнината.

— Електричеството угасна в целия Еърхейвън! — каза Линдстром с мрачния си глас. — Сигурно има авария в електроцентралата!

— Не — каза бързо Хестър. — Този номер ми е добре известен. Целта е да се създаде хаос, който да ни попречи да избягаме. Някой е дошъл тук за нас… — В гласа й прозвуча паническа нотка, каквато Том не бе чувал преди, дори и по време на преследването в Стейнс. Внезапно той изпита силен страх.