Филип Рийв - Смъртоносни машини

От далечния край на стаята, откъдето навън излизаха тълпи от хора на осветената от луната Търговска улица, се чу внезапен вик. Последва друг, както и продължителен трясък от чупещо се стъкло, писъци, псувни, тракане на столове и падащи маси. Над тълпата лъснаха две зелени лампи подобно на мъртвешки фенери.

— Това не е бийфитър! — каза Хестър.

Том не можа да разбере дали е уплашена или изпълнена с облекчение.

— ХЕСТЪР ШОУ! — изскърца един глас, като резачка, пробиваща метал. Над вратата внезапно се появи облак от пара, от който излезе един Преследвач.

Беше висок седем фута, а под палтото му проблясваше метална броня. Кожата на лицето му беше бледа и лъщеше от плужекоподобна слуз, а на места през нея прозираха сиво-бели остри издатъци от кости. Устата му представляваше отвор, пълен с метални зъби. Носът и горната част на главата му бяха покрити с дълга метална обвивка, от която се спускаха тръбички и кабели, приличащи на дълги плитчици, чиито краища бяха включени в отверстия върху гърдите му. Кръглите му стъклени очи му придаваха учуден вид, сякаш така и не бе преодолял ужасната изненада от онова, което бе станало с него.

Защото именно това бе най-лошото при Преследвачите: някога те са били хора и някъде под тази метална обвивка бе впримчен човешки мозък.

— Това е невъзможно! — простена Том. — Преследвачите не съществуват ! Всички са били унищожени преди векове! — Но Преследвачът си стоеше там, ужасяващо истински. Том опита да отстъпи назад, но не можа да помръдне. Нещо се стичаше по краката му, горещо като разлят чай, и той разбра, че се е подмокрил.

Преследвачът се приближи бавно, бутайки настрана празни столове и маси. Паднали чаши се чупеха под краката му. Някъде от сенките един авиатор замахна към него с меч, но острието отскочи от бронята му и той отнесе човека настрани с един помитащ удар на огромния си юмрук, без дори да си направи труда да погледне назад.

— ХЕСТЪР ШОУ — каза съществото. — ТОМАС НАТСУЪРТИ.

То знае името ми — помисли си Том.

— Аз… — поде мис Фанг, но дори и тя изглежда с мъка намираше думи. Бутна Том назад, докато Кора и останалите извадиха мечовете си и застанаха между съществото и неговата плячка. Но Хестър се промуши покрай тях. — Всичко е наред — каза тя, а гласът й бе странен. — Познавам го. Нека поговоря с него.

Преследвачът отмести мъртвешки бледото си лице от Том към Хестър, а в механичните му очи лещите се завъртяха.

— ХЕСТЪР ШОУ — каза то, нежно изричайки името й с глас, наподобяващ съскане на изтичащ газ.

— Здравей, Шрайк — каза Хестър.

Огромната глава се наклони, за да я погледне. Една метална ръка се вдигна във въздуха, той се поколеба, после докосна лицето й, оставяйки дири от грес.

— Съжалявам, че нямах възможност да се сбогувам с теб…

— СЕГА РАБОТЯ ЗА КМЕТА НА ЛОНДОН — отвърна Шрайк. — ТОЙ МЕ ИЗПРАТИ ДА ТЕ УБИЯ.

Том отново изстена. Хестър се засмя кратко и пискливо.

— Но… ти няма да го направиш, нали, Шрайк? Не би ме убил?

— ДА — отвърна Шрайк безизразно, като не спираше да я гледа втренчено.

— Не, Шрайк! — прошепна Хестър и мис Фанг се възползва от шанса, който й бе предоставен. Тя извади от един от джобовете си малък ветрилообразен къс метал, скрит в ръкава на палтото й и го запрати с въртене към гърлото на Преследвача. То издаваше зловещ стенещ звук, докато летеше, разгъвайки се под формата на лъскав диск с острие като на бръснач.

— Фризби от битката при Нуево-Майа! — ахна Том, който бе виждал подобни оръжия, съхранявани само в стъклени кутии в отдела за оръжия и бойни принадлежности в Музея. Той знаеше, че те могат да разчленят човешко гърло от шейсет крачки разстояние и настръхна в очакване черепът на Преследвача да падне от раменете му — но фризбито само удари бронираното гърло на Шрайк с трясък и остана там, вибрирайки.

Процепът, който имаше за уста се разтегна в дълга усмивка и Преследвачът се втурна напред, бърз като гущер. Мис Фанг отстъпи встрани, скочи покрай него и го ритна с високо вдигнат крак, но той бе прекалено бърз за нея.

— Бягайте! — извика тя на Хестър и Том. — Върнете се при „Джени“! Аз ще дойда!

Какво друго можеха да направят? Побягнаха. Чудовището се опита да ги сграбчи, когато минаха покрай него, но Кора стисна здраво ръката му, а Нилс Линдстром размаха меча си пред лицето му. Преследвачът метна Кора встрани и вдигна ръка; появиха се искри и пронизителен звук от метал, удрящ се о метал и Линдстром изпусна счупения меч, нададе протяжен вой и хвана ръката си. Съществото го метна встрани и повдигна Ана във въздуха, щом тя отново се приближи, запращайки я към Кора и Ясмина, докато те й се притичаха на помощ.