Филип Рийв - Смъртоносни машини

От един от градовете излезе облаче дим и една ракета се насочи към въздушния кораб, като се взриви на няколкостотин фута под тях. Ръцете на мис Фанг се движеха бързо из контролния панел и Том усети как корабът се издига отново.

— Половината от клошарите в Ловния Район работят из останките на Моторополис — каза тя. — Завистлива пасмина. Стрелят по всеки, който се доближи, а когато никой не го прави, се стрелят помежду си.

— Но как е станало това? — попита Том, взрян назад в огромния скелет, докато „Джени Ханивър“ го отвеждаше нагоре и надалече.

— Умрял е от глад — отвърна авиаторката. — Горивото му е привършило и докато е стоял там неподвижен, глутница по-малки градове са започнали да го разкъсват. Тази гастрономическа лудост е продължила месеци и предвиждам, че скоро ще дойде друг град, за да довърши работата. Както виждаш, Том, в централната част на Ловния Район няма достатъчно плячка — така че не това е причината, извела Лондон от скривалището му.

Том се извърна, за да гледа как мъртвият град изчезва в далечината. Група хищни предградия опустошаваха градовете на клошарите в северозападната страна, подбирайки най-слабите и най-бавните, преследвайки ги, но преди да ги заловят, „Джени Ханивър“ отново се издигна в чистия, ясен свят над облаците и трупът на Моторополис се изгуби от погледа им.

Когато мис Фанг го погледна отново, тя продължаваше да се усмихва, но в очите й имаше странен блясък.

— Значи, ако това не е плячката, която Магнъс Кроум преследва, — каза тя — каква може да е тя?

Том поклати глава.

— Аз съм просто един чирак историк — призна той. — Трета степен. Всъщност не познавам Главния навигатор.

— Хестър спомена нещо — продължи авиаторката. — Онова, което Валънтайн е откраднал от родителите й. МЕДУЗА. Странно име. Чувал ли си го? Знаеш ли какво представлява?

Том поклати глава, а тя го наблюдаваше неотклонно, взираше се в очите му, докато той не почувства, че надниква право в душата му. После се засмя.

— Е, няма значение. Трябва да ви закарам до Еърхейвън и ще намерим някой кораб, който да ви заведе вкъщи.

Еърхейвън! Това бе един от най-прочутите градове в цялата Транспортна ера и когато чуруликането на местния сигнален фар се чу в радиостанцията вечерта, Том се втурна към пилотската кабина. Срещна Хестър на стълбата, водеща към кабината пред лазарета, разрошена, сънена и накуцваща. Ана Фанг бе свършила отлична работа с ранения й крак, но това не бе подобрило състоянието на момичето. Тя скри лицето си щом видя Том, и само го изгледа свирепо и изсумтя, когато той я попита как се чувства.

В пилотската кабина авиаторката се извърна с лъчезарна усмивка да ги поздрави.

— Вижте, милички! — каза тя, сочейки напред през големите прозорци. — Еърхейвън!

Те се приближиха и застанаха зад нейната седалка и го видяха далече, през морето от облаци и отблясъците на клонящото на запад слънце, върху един-единствен етаж, направен от олекотена сплав и ореол от ярко оцветени мехове за газ.

Преди много време градчето Еърхейвън бе решило да избяга от изгладнелите градове, поемайки към небето. Сега представляваше търговски център и сборен пункт за авиатори, носещ се над Ловния Район през цялото лято, а през зимата поемаше на юг към по-топлите места. Том си спомни как веднъж бе хвърлил котва над Лондон за цяла седмица, как панорамните балони се бяха издигнали нагоре, после надолу от Кенсингтън Гардънс и Съркъл Парк и колко завиждаше на хора като Мелифънт, които бяха достатъчно богати, за да си позволят пътуване с един от тях и да се върнат, пълни с истории за плаващия град. Сега той самият отиваше там и не просто като турист! Каква ли история щеше да разкаже на останалите чираци, когато се прибереше вкъщи!

Корабът се издигна бавно към града и, когато слънцето леко докосна облаците на запад, мис Фанг угаси двигателите и го остави да се понесе към една коса пристанищна подпора, докато служителите на пристана, облечени в тъмносини ливреи размахваха многоцветни знаменца, за да указват пътя за безопасно кацане в нишата. Пристанът зад тях беше препълнен с туристи и авиатори и дори малка група любители на кораби, които чинно записаха номера на „Джени Ханивър“ в тетрадките си, докато съоръженията за акостиране се задействаха.

След няколко мига Том излизаше сред здрача и хладния, ефирен въздух, взрян във въздушните кораби, които пристигаха и отпътуваха — елегантни кораби за височинно летене и ръждиви шлепове, изящни малки въздушни скутери с прозрачни обвивки и атрактивни товарни кораби за подправки с тигрови шарки от Стоте острова.