Филип Рийв - Смъртоносни машини

Магнъс Кроум ги чуваше, докато автомобилът му преминаваше с мъркане из сенките на древната катедрала към Инженериума. Те извикаха на лицето му лека, загадъчна усмивка.

Вътре в Инженериума слънчевата светлина се държеше надалече зад черни прозорци. Студен неонов блясък къпеше металните стени, а въздухът миришеше на антисептични препарати, за които Кроум смяташе, че са желано облекчение от зловонието на цветята и прясно окосената трева, надвиснали над Хай Лондон в този топъл пролетен ден. Една млада жена-чирак скочи на крака, за да отдаде чест, докато той се промъкваше във фоайето и наведе плешивата си глава, когато той изръмжа:

— Заведете ме при доктор Туикс.

Една теснолинейка вече го очакваше. Момичето помогна на Кмета да се качи вътре и колата го поведе, лъкатушейки в бавна спирала през сърцето на Инженериума. Той минаваше етаж след етаж с офиси и конферентни зали и лаборатории и зърваше силуетите на странни машини през стени от матирано стъкло. Накъдето и да погледнеше, той виждаше своите Инженери да работят, занимавайки се с фрагменти от Стара Техника, извършвайки експерименти с плъхове и кучета, или напътстващи групи от деца с бръснати глави, дошли на еднодневна екскурзия от яслата на Гилдията в Дълбокото Подземие. Почувства се доволен и в безопасност, тук, сред чистата, светла Светая светих на неговата Гилдия. Това го накара да си спомни защо обича Лондон толкова много и защо е посветил кариерата си на това да открие начини да го поддържа в движение.

Когато преди много години Кроум бе млад чирак, той четеше мрачни прогнози, в които се казваше, че плячката привършва и Транспортните градове са обречени. Той посвети целия си живот да ги опровергае. Проправяйки си със зъби и нокти пътя към върха на своята Гилдия, а след това и към кметското място, той бе поставил само началото. Жестоките закони за рециклирането и антиотпадъчните процедури бяха просто междинна спирка. Сега той бе почти готов да разкрие истинския си план.

Но първо трябваше да се увери, че онова момиче Шоу няма да създава повече проблеми.

Колата спря с въздишка пред една от лабораториите на Горния етаж. Една набита, облечена в бяла престилка и наподобяваща бъчва жена, стоеше в очакване на входа, подскачайки нервно от крак на крак. Ивейдън Туикс бе един от най-добрите инженери в Лондон. Тя можеше и да изглежда като нечия пъпчива леля и да украсява лабораторията си с картини с цветя и кучета (което си бе чисто нарушение на устава на Гилдията), но що се отнася до работата си беше безмилостна.

— Здравейте, господин кмете — усмихна се тя престорено и направи поклон. — Много се радвам да Ви видя! Дошли сте да посетите моите бебета?

— Искам да видя Шрайк — сопна се той и я подмина, а тя затанцува след него, като листо във въздушната струя на преминаващ град.

Минаха през нейната лаборатория, покрай стреснати, покланящи се Инженери, покрай блестящи рафтове със стъклария — и покрай маси, върху които се реставрираха внимателно ръждясали метални скелети. Екипът на доктор Туикс от години изследваше Преследвачите, Възкресените хора, чиито останки понякога се появяваха в Отвъдната Страна — а напоследък работеха с нещо повече от останки.

— Приключихте ли с изследователската дейност върху Шрайк? — попита Кроум, докато крачеше напред. — Сигурни ли сте, че нямаме повече полза от него?

— О, научих всичко възможно, кмете — изчурулика Докторката. — Той е нещо пленително, но в действителност е по-сложен, отколкото е добре за него; почти е развил собствена самоличност. А колкото до странната идея фикс, свързана с онова момиче, ще се постарая новите ми модели да са много по-опростени. Искате ли да го разглобя?

— Не. — Кроум се спря при малка, кръгла врата и докосна някаква шайба, която я отвори с въртене. — Смятам да спазя онова, което обещах на Шрайк. А имам и работа за него.

Отвъд вратата бяха надвиснали сенки и се усещаше миризма на машинно масло. Срещу една далечна стена стоеше неподвижно висок силует. Когато кметът влезе в стаята, две кръгли зелени очи светнаха срещу него като автомобилни фарове.

— Господин Шрайк! — каза Кроум почти развеселен. — Как сме днес? Надявам се, че не спяхте?

— АЗ НЕ СПЯ — отвърна му един глас от мрака. Беше ужасен, остър като скърцането на ръждиви зъбци. Дори Доктор Туикс, която го познаваше добре, потръпна в каучуковата си престилка. — ИСКАТЕ ДА МЕ ПРЕГЛЕДАТЕ ОТНОВО ЛИ?

— Не, Шрайк — казва Кроум. — Помните ли какво ме предупредихте първия път, когато дойдохте при мен? За онова момиче Шоу?