Филип Рийв - Смъртоносни машини

След като изтеглиха Куче настрана и го нахокаха, те седнаха заедно в сянката на хангара и Катрин каза:

— Е, ще ми кажеш ли къде отиваш, че е толкова важно и опасно?

— Не бива да казвам — отвърна Валънтайн, хвърляйки й кос поглед с ъгълчето на окото си.

— О, стига! — засмя се тя. — Ти си най-добрият ми приятел, нали така? Знаеш, че никога няма да кажа на друг. А и отчаяно искам да знам накъде отива Лондон! Всички в училище непрекъснато ме питат. От дни пътуваме на изток с максимална скорост. Дори не спряхме, когато погълнахме Солтхук…

— Виж, Кейт — призна той, — всъщност, Кроум ме помоли да нагледам Шан Гуо.

Шан Гуо беше водещата нация на Антитранпортната лига — варварският съюз, който контролираше индийския субконтинент и онова, което бе останало от Китай, защитено от изгладнелите градове посредством величествена планинска верига и блата, очертаващи източните граници на Ловния Район. Катрин бе учила това по география. Съществуваше само един проход през тези планини и той бе защитен от ужасния град-крепост Батмунк Гомпа, Защитната стена, под чиито оръжия стотици градове бяха намерили смъртта си през първите няколко столетия на Притеглянето.

— Но защо там? — попита тя. — Не е възможно Лондон да отива нататък.

— Не съм казвал подобно нещо — отвърна Валънтайн. — Но някой ден може и да ни се наложи да отидем до Шан Гуо и да разбием защитата на Лигата. Знаеш какъв недостиг на плячка има. Градовете започват да гладуват и се обръщат един към друг.

Катрин потръпна.

— Но сигурно има и друго решение — възрази тя. — Не можем ли да поговорим с кметовете на други градове и да измислим нещо?

Той се засмя леко.

— Боя се, че Градският Дарвинизъм не функционира по този начин, Кейт. Живеем в свят, където един град поглъща друг. Но ти не бива да се тревожиш. Кроум е велик мъж и ще намери някакъв изход.

Тя кимна мрачно. Погледът на баща й отново бе придобил онова призрачно излъчване на преследвач. Той още не й бе доверил нищо за момичето, което искаше да го убие, а и сега тя усещаше, че крие още нещо, свързано с експедицията и плановете на кмета за Лондон. Имаше ли някаква връзка между тези неща? Не можеше да го попита директно за това, което бе чула, докато подслушваше в атриума, без да си признае, че го е шпионирала, но само за да види какво ще й отговори, попита:

— Това свързано ли е по някакъв начин с онова ужасно момиче? Тя самата била ли е от Шан Гуо?

— Не — каза бързо Валънтайн и тя видя как лицето му постепенно пребледня. — Тя е мъртва, Кейт и вече нямаме основания да се притесняваме заради нея. Хайде. — Той бързо се изправи. — Разполагаме с още няколко дни заедно, преди да отпътувам, така че да ги оползотворим по най-добрия начин. Ще седим до камината и ще хапваме филийки с масло, докато си говорим за отминалите дни и няма да мислим за… за онова нещастно обезобразено момиче.

Докато вървяха по обратния път през парка, хванати за ръце над главите им се спусна сянка; един „Гошоук 90“ потегляше от Инженериума.

— Виждаш ли? — каза Катрин. — Гилдията на инженерите разполага с лични въздушни кораби. Мисля, че е ужасно от страна на Магнъс Кроум да те праща далече от мен.

Но баща й само заслони очи с ръка, за да гледа как белият кораб обиколи Най-високия етаж и отлетя бързо на запад.

Том сънуваше Катрин. Тя вървеше редом с него из познатите стаи в Музея, бяха се хванали за ръце, само дето наоколо нямаше уредници или членове на Гилдии, нямаше никой, който да каже:

— Излъскай пода, Натсуърти! — Или: — Избърши праха от стъкларията от 43-ти век.

Той я развеждаше из Музея, сякаш го притежаваше, а тя му се усмихваше, докато й разясняваше в детайли характеристиките на корабите-дубликати и огромния макет на Лондон. През цялото време звучеше някаква странна стенеща музика и едва когато стигнаха в галерията по естествена история те осъзнаха, че това е синият кит, който им пееше.

Сънят избледня, но странните тонове на песента останаха. Той лежеше върху люлееща се дървена платформа. От двете й страни „растяха“ дървени рози, а сутрешното слънце проблясваше през отворите между дъските и над главата му имаше някаква безумна смесица от преплетени тръби и тръбопроводи, пълзящи към тавана. Това беше водопроводната система на Спийдуел и онова, което той бе взел за песента на кита, всъщност беше нейното клокочене и тътен.

Претърколи се и огледа миниатюрната стая. Хестър седеше облегната на стената в дъното. Тя кимна, щом видя, че е буден.