Филип Рийв - Смъртоносни машини

— КАЗАХ ВИ, ЧЕ Е ЖИВА И Е ТРЪГНАЛА КЪМ ЛОНДОН.

— Е, оказахте се прав. Тя се появи, точно както бяхте казали.

— КЪДЕ Е? ДОВЕДЕТЕ Я ПРИ МЕНЕ!

— Боя се, че е невъзможно. Тя скочи в една отходна тръба, обратно в Отвъдната Страна.

Последва бавно съскане, сякаш се изпускаше пара.

— ТРЯБВА ДА Я ПОСЛЕДВАМ.

Кроум се усмихна.

— Надявах се да го кажете. Един от моите разузнавателни въздушни кораби „Гошоук 90“ е подготвен за Вас. Пилотите ще се върнат по следите на града, докато откриете мястото, където е паднало момичето. Ако тя и нейният спътник са мъртви, всичко е наред. Ако са живи, убийте ги. Донесете ми труповете им.

— А ПОСЛЕ? — попита гласът.

— А после, Шрайк — отвърна Кроум, — ще Ви дам онова, за което копнее сърцето Ви.

За Лондон настъпиха необичайни времена. Градът продължаваше да се движи с доста висока скорост, сякаш наблизо имаше плячка, но из сивите кални равнини не се виждаше друг град по северозападната част на Ловния Район и всички се питаха какво ли планира кметът.

— Не можем просто да продължим да се движим така — чу Катрин да мърмори един от прислугата. — На изток има големи градове, които ще ни погълнат и ще изплюят кокалите ни. — Но господин Малоу, икономът, отвърна с шепот:

— Нищо ли не знаеш, Сюки Блайндър? Не е ли изпратен господин Валънтайн на експедиция да проучи земята пред нас? Той и Магнъс Кроум са се насочили към някакъв огромен велик приз, можеш да бъдеш сигурен в това!

Някакъв огромен велик приз най-вероятно, но никой не знаеше какъв точно и, когато Валънтайн се прибра у дома за обяд след поредното съвещание с Гилдията на инженерите, Катрин го попита:

— Защо трябва да те пращат на разузнавателна мисия? Това е работа за навигатор, не за най-добрия археолог на света. Не е честно!

Валънтайн въздъхна търпеливо.

— Кметът ми има доверие, Катрин. И скоро ще се върна. Три седмици. Един месец. Не повече. Хайде, слез с мене в хангара, да видим какво правят Пюзи и Генч с този мой кораб.

През дългите хилядолетия след Шейсетминутната война, технологията в областта на въздушните кораби бе достигнала нива, за които дори Древните не биха могли да мечтаят. Валънтайн бе наредил да изградят Елеватора на тринадесетия етаж със специално предназначение, използвайки част от парите, които Кроум му бе платил за Старата Техника, открита от него по време на пътуването му до Америка преди двадесет години. Той твърдеше, че това е най-добрият кораб, строен някога и Катрин не виждаше причина да подлага това на съмнение. Естествено, той не й позволяваше да стои долу на Петия етаж заедно с простосмъртните търговци, а на един частен въздушен пристан на няколкостотин ярда от Клио Хаус.

Катрин и баща й вървяха към него през огрения от слънцето парк. Хангарът и металната площадка бяха изпълнени с хора и превозни средства, докато Пюзи и Генч товареха на Елеватора провизии за предстоящия полет. Кучето се разбърза напред, за да подуши куповете с касетки и бидони: консерви с месо, подемен газ, медикаменти, набори от инструменти за поправка на спукани гуми на въздушни кораби, лосиони за слънце, противогази, пистолети, дъждобрани, дебели палта за минусови температури, огнеупорни костюми, картографско оборудване, портативни печки, резервни чорапи, пластмасови чаши, три надуваеми лодки и една картонена кутия с надпис „Запазената марка обувки на Пинкс за кален терен в Отвъдната Страна — Никой не потъва с Пинкс !“

В сенките на хангара чакаше величественият въздушен кораб, а лъскавата му черна бронирана обвивка бе покрита с брезент. Както обикновено, Катрин почувства как у нея се надига трепет при мисълта за това огромно превозно средство, което щеше да издигне баща й високо в небето — трепет, примесен с тъга, че той я напуска; и страх, че може да не се завърне.

— О, ще ми се да можех да дойда с теб! — каза тя.

— Не и този път, Катрин — отвърна баща й. — Може би някой ден.

— Защото съм момиче ли? — попита тя. — Но това няма значение. Искам да кажа, че в Древните времена на жените е било позволено да правят същите неща, които и мъжете са вършели, а така или иначе въздушната търговия изобилства от жени пилоти. Ти самият летя с жена при едно от пътуванията до Америка, спомням си, че съм виждала нейни снимки…

— Не става въпрос за това, Кейт — каза той и я прегърна. — Просто може да е опасно. Както и да е, не ми се ще да се превръщаш в един от онези гамени авантюристи като мен. Искам да останеш тук и да завършиш образованието си и да станеш фина и красива дама от Хай Лондон. А най-много искам да попречиш на Куче да препикава всичките ми консерви със супа…