Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— Да не сте решили да подновите разследването, господин Куин? — изръмжа старият Джаспър Бордън, мъчително изкривил устни. По негово настояване го бяха свалили с количката и сега седеше сред останалите, неподвижен като труп, само здравото му око играеше.

— Уважаеми господине, то никога не е приключвало. Люси Уилсън от Филаделфия бе осъдена за престъплението, но случаят остава открит. Някои хора не преставаха да работят по него от деня на нелепото кръвопролитие в Трентън. Не са спирали и за миг. Щастлив съм да ви съобщя, че техните усилия се увенчаха с успех — рече Елъри сухо.

— Не мога да разбера какво общо имат с това тук присъствуващите — рече остро сенатор Фрю, като поглаждаше брадата си, а лукавите му малки очи не слизаха от Елъри. — Ако разполагате с нови веществени доказателства, представете ги на областния прокурор в Мърсър. Защо продължавате да тормозите тези хора? Ако желаете нов съдебен двубой — добави той мрачно, — аз съм на ваше разположение, аз знам правилата.

— По неведоми причини, сенаторе, вашето изявление ме навежда на мисълта за казаното от Маркус Валериус Марциал — усмихна се Елъри. — Африканските лъвове, твърди той, нападат бикове, а не налитат на пеперуди.

Адвокатът бе морав.

— Не забърквайте тези хора във вашите дяволии! — извика той.

— Да пожаля пръчката ли? 40 — въздъхна Елъри. — Обиждате ме, сенаторе. Ако можех, очевидно щях. Боя се, че ще трябва да изтърпите противното ми присъствие още мъничко. След това… Но нека не говорим за бъдещето. Убедих се, че бъдещето обикновено следва своя път въпреки всички усилия на човека да спре хода му.

Джесика мачкаше кърпичката си ядосано, цяла скована от усилието да се овладее. Грозвенър Финч я поглеждаше разтревожен. Само Андрея, седнала отстрани, и Бил Ейнджъл, застанал зад нея, оставаха спокойни. И двамата бяха приковали погледите си върху Елъри.

— Други възражения има ли? — запита той. — Благодаря ви. — И като погледна часовника на китката си, додаде: — Тогава мисля, че е по-добре да тръгваме.

— Да тръгваме ли? — Финч бе озадачен. — Къде ще ни водите?

— В Трентън. — Елъри взе шапката си.

— В Трентън! — ахна майката на Андрея.

— Ще посетим отново мястото на престъплението.

При тези думи всички побледняха, твърде изненадани, за да възразят. После сенатор Фрю скочи и размаха пълничкия си юмрук.

— Чакайте, това вече е прекалено! — изрева той. — Вие не сте упълномощен… ще забраня на клиентите си…

— Скъпи ми сенаторе! Имате ли някакви лични възражения да посетите местопрестъплението?

— Кракът ми не е стъпвал там!

— Значи няма от какво да се боите. Тогава всичко е наред. Ще тръгваме ли?

Никой не помръдна, освен Бил. Старият милионер запита глухо с басовия си глас:

— Може ли да знам какво се надявате да постигнете чрез тази необичайна процедура, господин Куин? Знам, че не бихте поискали от нас нещо толкова мъчително за всички ни, ако нямахте скрити съображения.

— Предпочитам да не споделям надеждите си, господин Бордън, но намерението ми е следното. Ще участвуваме в едно твърде вълнуващо начинание. Ще възпроизведем убийството на Джоузеф Кент Гимбъл.

— Необходимо ли е? — Клепачът се отпусна.

— Необходимостта е майката на откривателството, сър, но този експеримент ще бъде своего рода художествено пресъздаване на действителността. А сега, моля ви, дами и господа! Крайно неприятно ще ми е да прибягвам до официалните инстанции, за да ви принудя да присъствувате.

— Аз няма да дойда — отсече Джесика Бордън. — Стига толкова. Той е мъртъв. Онази жена е… Защо не ни оставите на мира?

— Джесика! — Старият инвалид завъртя здравото око към дъщеря си. — Обличай се.

Жената прехапа долната си устна. После каза покорно:

— Да, татко!

И се качи в спалнята си.

Никой не продума, докато Джаспър Бордън отново не наруши тишината.

— Мисля и аз да дойда — рече той тежко. — Андрея, позвъни на сестрата.

— Но, дядо!

Гласът му не търпеше възражение:

— Чу ли какво казах, детето ми?

Елъри се оттегли до вратата да ги изчака. Всички станаха и се приготвиха за път. Икономът с рибешката физиономия се появи, отрупан с шапки…

— Елъри — рече Бил тихо.

— Здрасти, Бил, как се справяш със задачата през последните няколко дни? Не виждам нито белези, нито рани.

Бил бе мрачен.

— Беше истински ад. Благородната госпожа е същинска харпия. Днес за първи път прекрачвам този праг. Но Андрея и аз намерихме изход. По цял ден обикалях отвън и наблюдавах. Тя се съгласи да не си показва носа от апартамента, когато не съм на пост. През останалото време излизахме заедно…