Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— Защо мислите така? — прошепна Андрея и оправи косата си.

— Ами… Не е прието. Не трябваше да си позволявам…

— Какво? — Тогава тя го погледна право в очите.

Бил се спъна в един стол.

— Добре, ще го кажа. Лични съображения. Не могат да ме натикат в затвора, защото съм казал истината. Харесвате ми. Ох, че съм глупав! Не за това съм дошъл. Животът на сестра ми е в опасност. Принуден съм да използувам всички средства. Вероятно ще се наложи да го направя.

Тя леко пребледня и облиза устни, преди да проговори:

— Кажете ми… Нещо сте наумили. Да не би…

Бил седна отново и смело я хвана за ръката.

— Чуйте ме, Андрея. Дойдох тук тази вечер против всичките си инстинкти и възпитание, защото аз… не исках да ми се разсърдите. — Пое си дълбоко дъх. — Андрея, май ми се налага да ви… да те призова като свидетел.

Тя измъкна ръката си като опарена.

— Бил! Не бива!

Той разтърка чело:

— Може да се наложи. Моля те, опитай се да разбереш в какво положение се намирам. Говоря с теб не като Бил Ейнджъл, а като адвокат на Люси. Прокурорът почти е приключил със своето изложение. Представените факти не са достатъчни, обвинението куца. Но преди да се оттегли, Полинджър може да извади на бял свят нещо, което изцяло да промени хода на делото. В такъв случай ще бъда принуден да доведа защитата докрай.

— Но какво общо има това с мен? — прошепна тя, упорито забила поглед в килима. Той не забеляза ужаса в очите й.

— В случая защитата, както при много от процесите за убийство, е негативна. Тя трябва да постави под съмнение повдигнатото обвинение. Защитата трябва да внесе в съзнанието на съдебните заседатели колкото се може повече съмнения. Полинджър, щом като е открил кадилака, знае отлично, че ти си била на местопрестъплението. Не съм сигурен дали ти го е казал, или не. Бил млъкна, но тя не отговори. Естествено, той няма да те призове като свидетел. Това само би навредило на обвинението. — Бил отново се опита да я хване за ръка, но не успя. — А не разбираш ли, че щом вреди на обвинението, помага ни защитата?

Тя се изправи и Бил реши, че ще започне да се държи високомерно, властно, възмутено. Но не стана така. Андрея прехапа устни и затърси опипом стола.

— Бил, моля те, недей. Моля те. Не… не съм свикнала да моля. Но сега се налага. Не искам да бъда призована като свидетел. Не мога да свидетелствувам. Не бива! — почти проплака тя.

Сякаш студена струя обля Бил, освежи съзнанието му, пречисти го, просветли го. Той се изправи и двамата застанаха лице в лице.

— Андрея, защо да не трябва? — попита той тихо.

— О, не мога да ти обясня! Аз… — Тя отново прехапа устни.

— От хорските приказки ли те е страх?

— О, не, не, Бил! Не е това. Да не мислиш, че ме засяга…

— Андрея. — Гласът му стана по-настойчив. — Ти знаеш нещо важно.

— Не, не, не знам. Не знам.

— Няма начин да не знаеш. Сега всичко ми е ясно. Водила си ме за носа. Подигра се с чувствата ми. — Бил я изгледа и я сграбчи за раменете. Тя се отдръпна и скри лице в ръцете си. — Всичко е било само прах в очите! Това ще ми е за урок! Да не вярвам повече ни такива като теб! Мислеше да ме изиграеш, да ме замаеш, да ми затвориш устата… а от изхода на делото зависи животът на сестра ми! Но сметката ти е крива. Няма да се хвана втори път. Скъпа госпожице Гимбъл, ще свидетелствувате и бог да ви е на помощ, ако премълчите нещо, което може да върне свободата на сестра ми!

Андрея хълцаше вече и той свали ръце от раменете й, сякаш допирът с нея бе непоносим.

— Ти не разбираш — рече тя приглушено. — О, Бил, как може да си помислиш такова нещо? Не… не се преструвах. Не мога… да оправдая сестра ти. Онова, което знам…

— Значи все пак знаеш нещо! — викна той.

Ужасът, изпълнил очите й, го възпря. Никога не беше виждал подобно изражение. Отстъпи и гневът започна да стихва.

— Не знам нищо — прошепна тя задъхана. Не знам какво говоря. Не съм на себе си. Нищичко не знам, чуваш ли? Бил, моля те…

— Андрея — тихо каза той. — Какво знаеш? Защо не ми се довериш, защо не ми позволиш да ти помогна? Боиш се от нещо. Замесена ли си в престъплението? Да не би ти… да си го убила?

Тя отскочи.

— Не! Казвам ти, че нищо не знам. Нищичко. Ако ме изправиш като свидетел… ще избягам! Ще напусна щата! Ще…

Бил пое дълбоко дъх:

— Много добре — каза спокойно. — Знам как да постъпя. Предупреждавам ви… за ваше собствено добро, госпожице Гимбъл. Една необмислена постъпка, и ще ви преследвам до гроб. И двамата ще имаме неприятности, но Люси е на косъм от ужасната развръзка. Не се опитвайте да се изплъзнете и не се опитвайте да избягате от мен. Чувате ли ме?