Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— И какво е вашето заключение, лейтенант? — попита господин Полинджър.

— Според мен няма никакво съмнение, че заснетите и отлети отпечатъци са оставени от въпросните четири гуми.

Опитът на адвоката Ейнджъл да намекне, че „въпросните четири гуми“ не са гумите от колата на госпожа Уилсън, а са били умишлено подменени от полицията, срещна решителния отпор на господин Полинджър при кръстосания разпит.

— Още нямаме повод за фойерверки — рече Бил Ейнджъл вечерта на третия ден. Бяха в стаята на Бил в „Стейси Трент“. Той бе по потник и плискаше лицето си със студена вода. — Пфу! Елъри, сипи си нещо! Содата е на шкафа. Има и лимонада, ако искаш.

Елъри изпъшка и седна. Лененият му костюм бе намачкан, а лицето — прашно.

— Не, благодаря. Току-що пих долу два противни коктейла. Какво стана?

— Каквото очаквах. — Бил взе един пешкир. — Честно казано, и аз започвам да се тревожа. Не е възможно Полинджър да се надява на присъда по доказателствата, които е представил дотук. Той няма улики, които да водят пряко към Люси. А ти къде се губиш цял ден?

— Разкарвах се насам-натам.

Бил хвърли пешкира и навлече чиста риза.

— О — рече той с леко разочарование. — Благодарен съм ти, че изобщо се върна. Знам, че тази каша обърква плановете ти.

— Нищо не разбираш — въздъхна Елъри. — Ходих до Ню Йорк да събера някои сведения по делото.

— Ел! Какво си открил?

Елъри протегна ръка и вдигна дебела връзка стенографирани листове. Това бяха официалните протоколи от разпитите на свидетелите за деня.

— Нищо особено. Хрумна ми нещо, но не се потвърди. Може ли да прегледам протоколите? Искам да знам какво е станало в мое отсъствие.

Бил кимна мрачно, привърши с обличането и излезе. Елъри вече бе погълнат от протоколите. Бил взе асансьор до седмия етаж и почука на вратата с номер 745. Отвори му Андрея Гимбъл. И двамата се почувствуваха неловко и за миг се гледаха еднакво пребледнели. Тя бе облечена в семпла затворена рокля с перлена брошка на яката. Дрехата й придаваше необичайна строгост и за миг само в съзнанието на Бил проблесна мисълта, че нещо я гнети. Той се стресна от кръговете под сините и очи и от нейния болнав и залинял вид. Андрея се подпря на вратата.

— Бил Ейнджъл — промълви тя смутено. — Каква… изненада.

— Няма ли да влезете?

— Влизай, влизай. Бил — провикна се Ела Еймити отвътре. Ела да ни поразвеселиш малко!

Бил се намръщи, но влезе. Холът бе пълен със свежи цветя и Ели Еймити се бе изтегнала в най-удобното кресло с чаша до лакътя си и цигара между пръстите. Високият Бърк Джоунс, изправен до прозореца, го изгледа кръвнишки. Превързаната му ръка стърчеше като палка на регулировчик.

— О, извинявайте — рече Бил и се закова на място. — Ще намини някой друг път, госпожице Гимбъл.

— Какво е туй? — обади се Джоунс. — Светска визита ли, що ли? Мислех, че вие си стоите от другата страна на оградата.

— Дошъл съм при госпожица Гимбъл по работа — рече Бил рязко.

— Дошли сте при приятел — каза Андрея с бледа усмивка. — Ще седнете ли, господин Ейнджъл? Още не съм имала възможност… ами малко неудобно се получи, нали?

— Нали? — повтори глуповато Бил и седна, като не спираше да се чуди защо се подчини. — Какво търсиш тук, Ела?

— Малката Ела разплита кълбото. Реших да видя как живее другата страна. Може и да напиша нещо. Госпожица Гимбъл е мила, но господин Джоунс ме мисли за шпионка, така че си прекарваме чудесно! — Журналистката се изкиска.

Джоунс скочи от перваза отегчен.

— Защо, по дяволите, не ни оставите на мира? — изръмжа той. — Не стига, че трябва да се завираме в тази мръсна дупка…

— Чудя се… — Андрея сведе поглед. — Бърк, ще имаш ли нещо против да ни оставиш за малко?

— Против? Против? Защо да имам нещо против? — Той замарширува гневно към вратата на съседната стая, разтвори я и я тресна след себе си.

— Виж го ти! — измърмори Ела. — Приятелчето ти е с характер. Ще трябва да го превъзпитаваш, скъпа. Ако питаш мен, направо е простак. — Тя стана лениво, пресуши чашата си, усмихна им се омайно и се понесе навън.

За миг Бил и Андрея седяха безмълвни. Мълчанието стана потискащо. Не смееха да се погледнат. Най-сетне Бил се окашля и рече:

— Не обръщайте внимание на Ела, госпожице Гимбъл. Не е лоша по душа. Знаете какви са журналистите.

— Не й се сърдя. — Андрея продължаваше да изучава ръцете си. — Какво имате да ми кажете?

Бил стана и напъха ръце в джобовете си.

— Знам, че това е неприятно и за двама ни — рече той намръщен. — Джоунс е прав. Ние сме от двете страни на оградата. Изобщо не трябваше да идвам.