Хауърд Джейкъбсън - Въпросът на Финклер

Отговори ми на следното: Защо не гледаш собствената си шибана работа, Шмуел? Никой няма да те съди редом с израелците, ако сам не се буташ. Ти си имаш своята страна, те имат тяхната — един факт, който, както ти сам каза по повод женитбата си с мен, «не извиква нито особена симпатия, нито особено порицание». Сега те са просто обикновени копелета, полуправи, полугрешни, като всички нас .

Защото дори ти, мой любими неверни съпруже, не си ИЗЦЯЛО грешен.“

Този път той не сгъна малкото й съчинение, за да го прибере, а поседя известно време над него. Бедната Тайлър. Което, както много добре знаеше, на финклерски идеше да рече бедният той. Тя му липсваше. Някога те се караха отново и отново, но в кавгите им винаги имаше известна привързаност. Изслушваха се един друг, като гласовете им бяха ежедневен източник на неусетна наслада и за двамата. Той копнееше да чуе гласа й отново. Какво не би дал да може да излезе във вече запуснатата им градина и да си сложи пръста върху възела от зелена връв, която тя постоянно го караше да й помага да завърже.

Те не бяха прекарали заедно достатъчно дълго, за да се каже, че са имали едно от големите брачни приключения, като това, изживяно от Либор и Малки, но все пак съвместното им пътуване беше приятно. И бяха отгледали три умни деца, независимо че някои от тях бяха по-умни от другите.

Той поседя и поплака малко. Хубавото на сълзите беше, че не придиряха. Нямаше нужда да знае за кого или за какво плаче. Плачеше за всичко.

Хареса му мисълта на Тайлър, че е като патриот, изгарящ онова, което се бои, че ще загуби. Не знаеше дали е вярна, но идеята му допадна. Дали същото не важеше и за Тамара? Дали всички Засрамени евреи не убиваха нещата, които обичат, от страх да не попаднат във вражески ръце?

Догадката на Тайлър можеше да е валидна колкото и всяка друга. Все нещо трябваше да обяснява странната, пламенна ненавист у тези хора. Самоомразата очевидно не успяваше да го стори. Мразещият себе си положително би изпаднал в мрачна изолация, докато Засрамените търсеха взаимно компанията си, насърчаваха се един друг, даваха групов израз на своите чувства, подобно на войници в навечерието на битка. Тъй че не бе изключено бедната Тайлър да е улучила и това да е само една нова версия на дълбоко вкорененото еврейско племенно поведение. Врагът оставаше същият, както открай време. Другите. Това беше просто последната тактика във вековечната война. Да убиеш своите, преди другите да са успели да го сторят.

Действително, Финклер винаги си бе тръгвал от срещите с тях със същото чувство, както и когато бе придружавал баща си в синагогата — че светът е прекалено еврейски за него, прекалено стар, прекалено родствен в един антропологичен, почти първобитен смисъл — твърде далеч, твърде дълбоко, твърде отдавна.

Той бе мислител, незнаещ точно какво мисли, освен че е обичал и се е провалил, че тъгува по жена си и че не е успял да избяга от онова, което го е потискало в юдаизма, като се е присъединил към група евреи, събиращи се, за да говорят трескаво за това колко е потискащо да си евреин. Тъкмо трескавото говорене за еврейството беше еврейско.

Той остана до късно, гледайки телевизия, като се опитваше да стои настрани от компютъра. Стигаше му толкова покер.

Но покерът служеше за определена цел. Т. С. Елиът беше казал на Одън 131 131 Уистън Хю Одън (1907-1973) — английски поет и критик. — Б.пр. , че причината вечер след вечер да играе пасианс е, че той бил най-близкото нещо до това да си мъртъв.

Пасианс, покер… Имаше ли разлика?

Приемаше се, че Майер Абрамски е страдал от тежка форма на депресия. Той имаше седем деца и жена му бе бременна с осмото. От израелската армия му бяха казали да се готви да изведе семейството си от селището, за чието основаване, съгласно Божия завет, бе помагал шестнайсет години по-рано. Тогава беше дошъл от Бруклин заедно с младата си жена, за да спази своята сделка с Господ. А сега му причиняваха това! Щяло да му бъде оказано съдействие при преселването, както и да бъде проявено разбиране към състоянието на жена му. Но селището трябваше да се премахне. Тъй бе рекъл Обама.

Всички се разбраха помежду си, че няма да си тръгнат мирно и тихо. Да го сторят щеше да означава, че се присъединяват към богохулството. Това бе тяхната земя. Не трябваше да я делят с никого, нито да правят уговорки, за да я запазят; тя си беше тяхна. Той можеше да посочи точния стих в Тората, където се казваше така. Това беше обещанието, това беше и мястото. Дори ако човек се вгледаше внимателно и четеше така, както трябваше да се чете, там се споменаваше и самата къща на Майер Абрамски. Ето. Точно тук, където страницата бе изтрита от показване.