Хауърд Джейкъбсън - Въпросът на Финклер

В този смисъл утрото винаги бе очаквало и Либор. Някога то беше очаквало нейното събуждане. А сега очакваше неговото.

Искаше му се тогава да е бил вярващ. Искаше му се и двамата да са били вярващи, макар че може би и единият щеше да е достатъчен, за да увлече другия. Но и вярата имаше своята подплата от съмнение. Как би могло да е иначе? Човек можеше да получи прозрение в мрака, дори да види Божието лице, ако има късмет — шехина , Божественото присъствие; той винаги бе харесвал това понятие или поне звученето му — но на следващия ден или на по-следващия то ще си е отишло. Вярата не беше непонятна за него, непонятно му беше как хората се държат за нея.

Вечер той я целуваше по очите и се опитваше сам да заспи с надежда. Но нещата не се подобряваха; те се влошаваха, и то именно заради това, че всяко внимателно изграждане на уталоженост, приемане, смирение, приспособяване — той не знаеше точната дума — оцеляваше само една-единствена нощ. Нищо не беше постигнато. Нищо не беше договорено. Денят започваше отначало така, сякаш именно в този момент ужасът се стоварваше върху нея за първи път.

И върху него.

Животът на Тайлър бе приключил много по-бързо. Като рязка жена във всичко, включително и в изневерите си, тя се бе справила по делови начин със смъртта. Тя уреди нещата, които се нуждаеха от уреждане, остави инструкции, изиска от Финклер определени обещания, сбогува се с децата си с минимума емоции, който можеше да понесе, след което се ръкува с Финклер като след бизнес сделка, която не е била нещо особено блестящо, но все пак, предвид на обстоятелствата, е можела да бъде и по-зле, и умря.

На Финклер му идеше да я разтърси и да извика: „Само това ли ще получа?“

Но с времето откри, че е имало неща, които тя е искала да му каже, въпроси, които е искала да повдигне, но не го е направила, било от нежелание да го разстройва, или от нежелание да разстройва себе си. Не нежни неща или сантиментални въпроси — макар че той продължаваше да намира писма, които й беше писал, както и снимки на тях двамата и на семейството, увити красиво, завързани с панделки и поставени на места, които вероятно са били свети за нея — а въпроси от практическо и дори спорно естество, като например документите около нейното приемане на юдаизма, голям брой негови статии, които тя без негово знание бе подредила в папки и изписала с коментари, както и касета със запис от предаването „Дезърт Айлънд Дискс“, в което той бе обявил пред света своя срам и за което тя се бе заклела, че никога, докато свят светува, няма да му прости.

В една кутия, надписана „Да се отвори от съпруга ми, след като вече съм си отишла“, за която той отначало си помисли, че е била приготвена за в случай че го напусне в един по-земен смисъл — дали тя някога сериозно е обмисляла да го напусне, питаше се той — откри свои снимки като симпатично еврейско момче по време на своя бар мицва, свои снимки като симпатичен еврейски младоженец, вземащ я за съпруга, свои снимки на симпатичен еврейски баща по време на бар мицвите на своите синове (последните сложени в отделен плик с голям въпросителен знак отгоре, сякаш тя го питаше защо, защо, Шмуели, си се съгласил на всичките тези церемонии, ако си смятал след това да се изсереш отгоре им?), заедно с голям брой статии върху еврейската вяра и ционизма, някои писани от него и отново изпъстрени с нейни бележки, а някои от други учени и журналисти, както и едно кратко машинописно послание, изпълнено с протест и изобилстващо от препинателни знаци, подвързано в найлонова папка като курсова работа, авторът на което беше не друг, а самата Тайлър Финклер, неговата съпруга.

Финклер се преви надве и се разрида, когато го откри.

Винаги беше смятал, че тя е твърде напрегната, за да бъде добър писател. Самият Финклер не беше факир на стила, но знаеше как да навързва изреченията. Един от критиците на първата от книгите му за самоусъвършенстване — Финклер тогава не беше сигурен дали да приеме рецензията му като доброжелателна или не — беше оприличил четенето на прозата му на пътуване с влак в компанията на някой, който може би е гений, но със същата вероятност би могъл да е и слабоумен. Писането на Тайлър не се колебаеше между тези две крайности. Да я четеш беше като да пътуваш с влак с несъмнено умен събеседник, който си изкарва хляба с писане на текстове за поздравителни картички. Това впрочем бе коментар, публикуван по повод на един друг от ранните бестселъри на Финклер, „Сократ и флиртовете, или как чрез разума да подобрим сексуалния си живот“.