Хауърд Джейкъбсън - Въпросът на Финклер

Онова, което бе накарало Тайлър да изложи мислите си на хартия, бе внезапното прозрение, което бе получила за същността на своя съпруг. Че той е прекалено много евреин. Че не страда от недостиг на еврейски виждания или темперамент, а тъкмо обратното. И че това важи за всички тези Shande евреи. ( Shande евреи беше нейното название за Засрамените. Shande на иврит означаваше срам в смисъл на безчестие и позор и именно това бе смятала тя за тях. Че те хвърлят позора.) А той, надутият пуяк, най-много от всички.

„Проблемът на моя съпруг“, пишеше тя, сякаш до адвокат по бракоразводно дело, макар получателят да бе той самият, „е че си мисли, че е прескочил еврейския стобор, който баща му е издигнал около него, но същевременно продължава да вижда всичко от ИЗЦЯЛО еврейска гледна точка, в това число и евреите, които го разочароват. Накъдето и да се озърне, в Йерусалим, в Стамфорд Хил 128 128 Район в Лондон, населен с една от най-големите ортодоксални еврейски общности в Европа. — Б.пр. или в Елстрий 129 129 Село в околностите на Лондон с население около 5000 жители. — Б.пр. , той вижда евреи, които не живеят по-добре от всеки друг. И понеже не са изключително добри, той по своята екстремистка еврейска логика заключава, че са изключително лоши! Също като ортодоксалните евреи, които презира, за да прави напук на баща си, моят съпруг арогантно се придържа към принципа, че евреите или съществуват, за да бъдат «завет за народа, светлина за езичниците» (Исая, 42:6) , или не заслужават да съществуват въобще.“

Финклер се разрида отново. Не заради онова, в което жена му го обвиняваше, а заради детинската съвестност, с която цитираше Библията. Виждаше я как седи съсредоточена, приведена над страницата. Може би пресягаща се за Библията, за да е сигурна, че цитира правилно пророк Исая. Това го накара да си я представи като малко момиче в неделното училище, четящо за евреите с молив в уста, без да знае, че един ден ще се омъжи и ще отдаде живота си на такъв, както и че сама ще стане еврейка, макар и не в очите на ортодоксалните евреи като баща му. А може би не и в очите на самия Финклер.

Той никога не бе симпатизирал на еврейските аспирации на Тайлър. За него не беше необходимо да се жени за еврейка. Той беше достатъчно евреин — поне по родословие — и за двамата. Добре, каза той, когато тя му съобщи какво смята да прави. Предположи, че просто й се иска еврейска сватба. На коя жена не й се иска еврейска сватба? Нямаше проблем.

И така тя тръгна да се съветва с различни равини и когато му каза, че поема пътя на религиозното прераждане, той кимна, без да я слуша, така, сякаш му беше казала кой автобус ще хване до центъра. Всичко отнемало около година, информира го тя, а при нея може би и повече, защото започвала от нула. Добре, съгласи се той. Колкото време ти е необходимо. Не го каза, защото това щеше да му остави повече време за любовниците. Още не беше женен за Тайлър — тя не искаше да се омъжи за него, докато не стане еврейка — така че любовниците засега не бяха част от пейзажа. Той беше педантичен мъж. Никога не би си взел любовница, преди да има съпруга. Друга жена да, но любовница — не. Той беше философ и редът на нещата беше от значение за него. Тъй че нямаше конкретен мотив за безразличието му. Не можеше да съсредоточи вниманието си върху това, че Тайлър ще приема еврейската вяра, по простата причина, че изобщо не го беше грижа.

Тайлър посещаваше уроци всяка седмица в продължение на четиринайсет месеца. Там, доколкото той разбираше, я учеха на иврит, говореха й Бог знае какво за Библията, казваха й какво да не яде, какво да не облича, какво да не говори, учеха я как да върти еврейско домакинство и как да бъде еврейска майка. След това тя се бе изтипосала пред съвет от равини, беше се потопила (по нейно собствено настояване) във вода — и хоп! той се бе сдобил с еврейска булка. Когато тя всяка седмица се прибираше и се опитваше да го заинтересува с онова, което е научила, той не я слушаше. Неговият живот беше по-интересен. Той кимаше с глава, чакайки я да приключи, след което й съобщаваше, че е имал среща с издател. Макар още да не бе написал книга, той чувстваше, че има нужда от издател. Беше на прав път. Хората започваха да го забелязват. Ако тя имаше нужда от Мойсей, който да я отведе до Обетованата земя, той беше този Мойсей. Тя просто трябваше да го следва.

Той обръщаше толкова малко внимание на нейните уроци, че тя спокойно можеше да спи с някой от равините и той да не разбере. Такива неща се случваха. Равините също бяха хора от плът и кръв. А преподаването беше… е, Финклер знаеше какво е преподаването не по-зле от всеки друг.