Хауърд Джейкъбсън - Въпросът на Финклер

Той нямаше да я упрекне, ако го бе правила. Сега, когато беше мъртва, му се щеше да е имала по-добър живот, отколкото той бе успял да й даде. Мъжът, помисли си той, е най-великодушен тогава, когато овдовее. Беше чел статия за това.

Вероятно на някой от тези уроци й бяха казали за стремежа на евреите да бъдат „светлина за езичниците“. Дали те — дали тъкмо равинът, с когото той й пожела да е имала връзка и за когото се надяваше, че тайно я е водил по еврейски ресторанти да я учи как се яде lokshen kugel 130 130 Еврейско ястие, подобно на макарони на фурна. — Б.пр. , — дали той не й бе показал как да поставя в скоби главата и стиха от Библията, когато ги цитира?

Бедната Тайлър.

(Тайлър Финклер 49:3) Възрастта, на която беше умряла, и броят на децата, които беше оставила без майка.

Това разбиваше сърцето му. Но не означаваше, че иска да продължава да чете. Последното, което му се щеше да си спомня за жена си, бе детинското й еврейско образование. Той постави малкото есе обратно в папката му, изпрати му една въздушна целувка и после го върна заедно с цялата кутия обратно в дъното на гардероба й, където бе държала обувките си.

Едва онази вечер, когато се прибра у дома си, след като беше ходил да гледа „Синовете на Авраам“ заедно с Хефзиба и Треслъв, го обзе импулсивното желание да го види отново. И сам не знаеше защо. Може би се чувстваше самотен без нея. Може би копнееше да чуе пак гласа й. Или може би просто имаше нужда от нещо, каквото и да е, което да го спре да седне на компютъра и да играе покер.

Упреците й към него бяха същите, каквито ги помнеше, но сега ги приемаше с повече нежност. Понякога на един съпруг му трябва време, за да осъзнае, че си струва да се вслуша в думите на жена си.

Тя бе открила един парадокс.

(Само като си помисли човек — Тайлър да открие парадокс! На какви неща са способни жените, за които съпрузите им дори не подозират!)

Парадоксът беше следният:

„ Shande евреите, с които моят съпруг си прекарва вечерите (когато не ги прекарва с любовницата си), обвиняват евреите и онези, които наричат техни «ционистки съмишленици», в това, че смятат, че притежават особен морален статус, който им дава право да се отнасят към всички останали като към боклуци; но това обвинение само по себе си почива върху предположението, че евреите действително притежават особен морален статус, заради който не би трябвало да постъпват така. (Помниш ли какво казваше на децата, Шмуел, когато се оплакваха, задето им се караш, че не правят нищо по-различно от останалите деца? Казваше им, «аз ви съдя от по-високи критерии». Защо? Защо ти — именно ти от всички хора — ще съдиш евреите от по-високи критерии?)“

Нейният собствен „мъдър“ съпруг й бе казвал, че държавата Израйел — той не можеше да понесе да й изрече името, без да вмъкне едно презрително „й“ — е създадена чрез акт на брутално завземане. Коя държава е създадена иначе, питаше Тайлър, споменавайки американските индианци и австралийските аборигени.

Финклер се усмихна, представяйки си Тайлър, в нейните бижута и кожи, угрижена за австралийските аборигени.

Начинът, по който тя виждала нещата…

Гледай й само наглостта! Начинът, по който тя виждала нещата. Тайлър Галахър, внучка на ирландски непрокопсаници, която като осемгодишна бе спечелила награда в неделното училище, задето бе нарисувала бебето Исус, протягащо пухкавите си ръчички, за да вземе коледните си подаръци от Тримата влъхви. Да му казва как тя виждала нещата.

Но тъй или иначе, това бе нейното мнение, независимо какво мислеше съпругът й по въпроса.

„Погром след погром, евреите са свеждали глави и са продължавали нататък. Бог ги е избрал за свой народ, Бог ще им помогне. Но Холокостът — да, да, Шмуели, Холокостът, именно Холокостът! Холокостът е променил това ЗАВИНАГИ. Евреите най-сетне са се събудили и са се осъзнали. Те сами е трябвало да се грижат за себе си. И това е означавало да имат своя собствена страна. Всъщност те вече са я имали, но нека не задълбаваме в това, г-н Палестина. Те е трябвало да имат своя държава, а когато имаш своя държава, ставаш различен от онова, което си бил, преди да имаш своя държава. Ставаш като всички останали! Само ти и твоите дружки не им позволявате да бъдат като всички останали, защото според теб, Шмуел, те все още са длъжни да се подчиняват на Бога (в когото самият ти не вярваш!) и да служат за пример на света!“

„Обясни на бедната си, необразована, поеврейчена съпруга защо иначе не желаеш да оставиш намира евреите от страната, която дори съм те чувала да наричаш Ханаан, ти шибан извратеняк такъв? Или се опасяваш, че ако не се намърдаш навреме с твоята критика, някой друг ще я изрече още по-гръмко? Да не би някакъв перверзен патриотизъм да те кара да опожаряваш земите, за които се боиш, че ще изгубиш, за да не паднат в ръцете на врага???